Майкъл Ридпат - Борсови игри

Колко типично за Хамилтън. Щеше да изцеди максималното от мен, докато може. Зарадвах се обаче, че ще имам истинска работа. Заровен в документите, щях да изглеждам далеч по-безобиден, отколкото ако се въртя нагоре-надолу без работа.

До обяд никой не посмя да ми проговори. Само от време на време ми хвърляха крадешком странни погледи. Нямах право да им се сърдя. Никой не обича мошениците. Стана ми тъжно. Сигурно се бяха почувствали предадени от мен. Е, скоро всичко щеше да свърши. Опитах се да хвана погледа на Роб, но той упорито ме избягваше. През цялото време беше плътно зает с телефонни разговори, очите му бяха впити в екраните пред него.

Утрото напредваше. Погледнах часовника на стената. Десет и четиридесет и девет. Точно в единайсет Роб извика:

— Хамилтън! Клер на втора линия!

Не откъсвах погледа си от Хамилтън, докато разговаряше с Клер. Знаех отлично какво му казва, но ми беше невъзможно да забележа каквато и да било реакция по лицето му. Разговорът им продължи пет минути. След като приключиха, Хамилтън се отпусна на стола и разтърка брадата си. Добър знак. Това беше признак, че захапва въдицата. Седя така две-три минути, после рязко се изправи и тръгна към мен. Бързо забих поглед в баланса на бюрото.

— Пол, можеш ли да погледнеш нещо?

— Да, разбира се. Какво е?

— Става въпрос за една компания на име „Микс и Мач“. Чувал ли си за нея?

Издадох устни.

— Да, мисля, че съм чувал. Инвестиционна институция, базирана във Флорида. Напоследък нещо не им върви, доколкото си спомням.

— Точно така — каза Хамилтън. — Да се сещаш за още нещо?

— Май не — излъгах аз.

— Току-що ми се обади Клер. Облигациите им се търгуват на двайсет цента за долар, както изглежда. Всички очакват компанията да обяви банкрут. Клер казва, че се носел слух, че щяла да бъде погълната от японците.

Повдигнах вежди. Хамилтън улови изражението ми.

— Да, знам — каза той. — Това е само слух. А и Клер познава много слабо пазара за макулатура. Но ако тя се окаже права, можем да изкараме осемдесет цента на парче; ако бърка, най-много да загубим по двайсет. Мисля, че си струва да погледнем. Клер трябва да ни изпрати материали по факса всеки момент. Виж какво можеш да изровиш от тях. — Той тръгна към бюрото си, но се поколеба и спря. — Но гледай да не се изтървеш пред някой извън фирмата.

— Няма проблеми — казах аз и се захванах за работа. Събрах всички данни, които имахме за „Микс и Мач“ в архивите. Не ми се наложи да чакам дълго за факса от Клер. После продължих работа, като се обградих отвсякъде с документи, и започнах да въвеждам данни за финансовото им състояние в компютъра.

Бях избрал „Микс и Мач“ като най-добрата от петте компании, които прегледах предния ден. Не изглеждаше лоша инвестиция при цена двайсет цента за облигация; дори и при фалит притежателите на облигации трябваше да получат най-малко по петдесет цента на облигация. А при перспективата от поглъщане сделката ставаше чудесна. Неотразима, както се надявах.

През следващите четири часа направих изчерпателен анализ на фалиралата компания. Внимателно оцених всички активи и нанесох резултатите върху една хубава таблица, която после отпечатах и занесох на Хамилтън. През тези часове той често се бе навъртал около мен и бе надзъртал през рамото ми, така че вече бе прочел повечето материал. Сега хвърли поглед върху таблицата и разтърка замислено брадичката си.

Оставих го да мисли и проведох един бърз телефонен разговор. С Кати.

— Готов е. Сега накарай Кеш да му се обади — прошепнах аз и затворих.

След тридесет секунди светлинният индикатор върху телефонната централа замига. Карън вдигна слушалката и извика:

— Хамилтън! Кеш те търси!

Хамилтън беше потънал в дълбок размисъл.

— Кажи му, че ще му се обадя след малко — каза той.

Проклятие! Не бях допускал, че Хамилтън ще се окаже толкова костелив орех.

Карън разкара Кеш и извика на Хамилтън:

— Обади му се веднага, щом се освободиш. Става въпрос за някаква „Микси не знам какво си“.

Хамилтън застина. Знаех, че няма да се обади веднага на Кеш, това би било твърде прибързано според канона. Изчака пет минути и едва тогава вдигна слушалката. Разговорът му продължи около половин час. След като приключи, ме извика.

— Май си избрал добър ден да дойдеш на работа. Радвам се, че си тук, можеш да ни помогнеш, като в същото време помогнеш и на себе си. „Микс и Мач“ явно са доста по-интересни, отколкото си мислехме.