Майкъл Ридпат - Борсови игри

Хамилтън го гледаше безмълвно.

— Ще се присъедините ли към усилията ми? — запита Пайпър.

Хамилтън продължи да мълчи в очакване Пайпър да каже още нещо. Пайпър обаче нямаше намерение да казва нищо повече, преди да чуе Хамилтън. Мълчанието продължи повече от минута; никой от останалите не посмя да го наруши.

— Доколкото знам, нямате голям опит в продажбите на облигации на дребно, мистър Пайпър… — започна Хамилтън.

— Казвайте ми просто Ъруин — прекъсна го Пайпър.

— Добре, Ъруин — изрече неохотно Хамилтън. — Както вече ви казах, нямате голям опит в тоя ресор. Как успяхте да напипате тази възможност?

Размърдах се притеснено в креслото. Навлизахме в опасни води. Този въпрос не го бяхме предвидили в първоначалния план.

Пайпър се изправи и отиде до прозореца, за да спечели време. Хвърли поглед към улицата, после се обърна към нас.

— Семейството на жена ми навремето е живяло в Япония и тя все още поддържа връзка с японските си приятелки. Една от тях е омъжена за висш служител в японска фирма за продажба на облигации на дребно. Преди известно време дойде в Америка и се отби при нас в „Таити“ да се видим. Пътуваше за Флорида, където щеше да се срещне със съпруга си, който бил там в командировка. Проверих състоянието на компанията на мъжа й. Бяха обявили, че са решени да придобият фирма на американския пазар. „Микс и Мач“ е очевидната им цел. Разговарях с Кеш, който ми предостави няколко изследвания на компанията, и ето, сега сме тук и обсъждаме. — Пайпър разпери ръце и се усмихна. — Разбира се, аз ще ви помоля да не споменавате никъде сведенията, които току-що ви съобщих.

Залата отново потъна в мълчание. Хамилтън обмисляше отговора на Пайпър. Според мен мълчанието му беше преднамерено и грубо, но лъчезарната усмивка на Пайпър не се промени с нищо.

— Защо ви е необходимо тогава да работим заедно? — запита Хамилтън накрая. — Какво би ми попречило да изляза оттук и да си закупя облигациите сам?

— Бих бил крайно разочарован, ако го направите — изрече Пайпър, — особено след като идеята за това ми беше подхвърлена от Кеш. — Пайпър успя да предаде доста театрално огорчението си от факта, че Хамилтън намеква за най-ниското падение, до което може да стигне един борсов посредник. Стоеше изправен до прозореца — висок, строен, запазващ пълно самообладание, и гледаше отвисоко все още седящия на стола си Хамилтън. Възхитих се от способността му да заема толкова високоморална поза в такива мътни води. — Но аз имам далеч по-прагматични причини да желая обединяването на силите ни. Ако ние действаме координирано, ще бъдем далеч по-ефективни при договарянето с компанията, придобила „Микс и Мач“ след поглъщането на последната. Ще се справим много по-добре, ако всички придобием облигациите на една и съща цена. А ако вместо това си съперничим и се втурнем да закупуваме всяка облигация, конкурирайки се, цената им ще скочи до небесата и няма да постигнем нищо. По-добре да го направим бавно и внимателно, като сдружим интересите си посредством едно превозно средство.

— Дотук всичко е разумно — произнесе Хамилтън.

— Добре, тогава сдружаваме ли се? — запита Пайпър. — Защото решим ли да действаме, не трябва да губим никакво време.

— Налага се да го пообмисля малко — отвърна Хамилтън.

Кеш се прокашля.

— Виж сега, аз разбирам, че трябва да помислиш, но ако си решил да продължаваш с нас, както казва Ъруин, трябва да действаме по възможно най-бързия начин. Слуховете вече са плъзнали по Уолстрийт. Познавам няколко едри собственици на облигации на „Микс и Мач“, които нямат търпение да се отърват от книжата си, но ние трябва да им предложим офертата си най-късно до два дни. Това означава, че ще трябва да имаме готовност да задействаме нашето ПССП за много кратко време. Защо не прегледаш документацията сега? Нали разбираш какво имам предвид? — Кеш кимна към купчината документи пред Фелисити. Човек не можеше да не се възхити на майсторството на Кеш като агент по продажбите.

Хамилтън обаче се опъваше.

— Разбирам те много добре, Кеш. Съгласен съм, че трябва да прегледаме документацията още сега. Но не гледай на това като поемане на ангажимент от моя страна.

Пайпър се насочи към масата.

— Чудесно. Радвам се, че се разбрахме. Надявам се да ме извините. Мистър Дени познава отлично възгледите ми върху юридическите споразумения. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем, Хамилтън, и се надявам, че ще работим заедно.