Майкъл Ридпат - Борсови игри

— А ние всички знаем какво ще му каже в това състояние, в което се намира сега. Обади ми се, ако ти хрумне нещо — казах аз и затворих телефона.

Ядосвах се. Бяхме толкова близо до осъществяването на плана си, но по всичко личеше, че нищо няма да стане само заради подозренията на Хамилтън, възникнали в последния етап на сделката.

Седях си така и умувах, когато телефонът пред мен замига.

— Имам една идея. — Беше Кати.

Сърцето ми заби бързо.

— Казвай.

— Хамилтън може да не повярва на Кеш или на Пайпър, или дори и на теб, но на мен ще се довери.

— Искаш да кажеш, ако му кажеш да инвестира ли? — запитах със съмнение аз.

— Не. Ако му кажа да не инвестира. — Тя ми обясни в какво се състои идеята й. Звучеше наистина убедително.

Кати позвъни точно в три и половина. Бяхме си уговорили часа с нея, защото точно в този момент трябваше да разговарям с Хамилтън и се надявах, че ще ме остави да слушам разговора им. И разбира се, веднага щом разбра за какво иска да разговаря с него Кати, той ми махна да вдигна резервната слушалка.

Чух ясния глас на Кати. Този път звучеше малко колебливо.

— Кеш много настоява да разбера дали си се решил за консорциума. — Тя съумя да го каже някак неохотно, сякаш наистина не искаше да чуе отговора му.

— Мисля, че няма да стане — каза Хамилтън.

— Ами… — проточи Кати. — Ще му кажа. Много ще се разочарова.

— Да се разочарова.

Хамилтън тъкмо се канеше да затвори телефона, когато Кати изтърси:

— Мога ли да ти задам един въпрос? — Гласът й звучеше доста нервно.

— Да, какво има?

— Защо не искаш да се включиш?

Хамилтън направи пауза, после реши, че няма голям риск, ако й каже истината.

— Нещо не е наред. Не знам точно какво, но има нещо, което Пайпър не иска да сподели.

— О, радвам се, че и ти мислиш така — рече тя с явно облекчение. — Напълно си прав, тук действително има нещо гнило. Те са абсолютно сигурни, че поглъщането ще се състои. Не знам откъде са получили тази информация, но се тревожа да не е незаконна. Предпочитам да нямам нищо общо с цялата сделка. Просто не знам какво да правя. Дали да се обадя на съответните органи? — Хамилтън не коментира. Тя продължи: — Кеш ще ме убие, ако разбере какво съм направила. Ами ако в края на краищата се окаже, че в сделката няма нищо нередно?

Хамилтън слушаше напрегнато всяка нейна дума.

— Не, ако бях на твое място, не бих докладвал никъде. Докато не си научила как точно са получили тази информация, ти не можеш да бъдеш обвинена в нищо.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Добре тогава — изрече Кати със съмнение.

— Какво ще предприеме Кеш, ако не инвестирам?

— Ами в Щатите има още един инвеститор, който се колебае, но ако и той не се включи, ще хванем Майкъл Хол от „Уесекс Тръст“, за да изкопчим четиридесетте милиона.

Хамилтън присви очи. Майкъл Хол беше широко известен в Сити като „Комарджията“. Често публикуваха статии за него — и то с портрета му — възхваляващи уменията му да купува и продава в най-подходящия момент. Хамилтън отказваше да дава интервюта и обикновено плюеше Хол като търсач на евтина популярност, но всъщност истината беше, че му завиждаше за репутацията. И ако „Микс и Мач“ действително се окажеше златна възможност, за него щеше да е ужасно, ако Хол, а не той, поеме сделката.

— Има една малка подробност, която не мога да проумея — каза той. — Защо ще му е на Пайпър да ангажира мен в този случай, след като разполага с такива възможности?

— О, той не искаше — възкликна Кати. — Кеш настоя. Всъщност аз мисля, че именно той е човекът, който стои зад цялата работа. Той гледа на това като на начин да направи големи печалби, използвайки ключовите си клиенти. Мисля, че е притеснен, защото се страхува, че ако Пол напусне, той може да те изгуби като клиент. И затова се старае толкова.

— Разбирам.

— Така че да кажа ли на Кеш, че сделката не те вълнува?

— Да — каза той и затвори.

„Проклятие“ — изругах аз наум. Кати бе свършила превъзходно задачата си, но, изглежда, Хамилтън не искаше да захапе.

Роб се домъкна до бюрото му.

— Ще се захващаме ли с тия „Микс и Мач“?

Хамилтън се отпусна на стола, замислено потърка брадата си и каза:

— Това момиче говори прекалено много.

— Мисля, че е изплашена — казах аз. — Добре че се отказахме от сделката.

— Не мисля да се отказвам — заяви Хамилтън. — Вярвам й. Мисля, че Кеш знае нещо и като кани любимите си клиенти на такава сигурна сделка, със сигурност знае какво прави. Проклет да съм, ако оставя оная примадона Хол да грабне сделката изпод носа ми.