Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Може би.

— Ти ли я уби?

— Разбира се, че не — отвърна той, без да сваля усмивката от лицето си.

С мъка потиснах зараждащия се у мен гняв.

— Казал си на полицията, че си ме видял да блъскам Деби в реката, вярно ли е?

Роб само се усмихваше. Дощя ми се да го ударя.

— Защото ако ти си им казал, че си ме видял да го правя, и двамата знаем, че това е лъжа. А наказанието за лъжесвидетелство е много сериозно.

Роб се усмихваше безгрижно.

— Разбира се, полицията ме разпита. Показанията ми вероятно ще бъдат огласени в съда. И мога да те уверя, че не ще се откажа от нито една своя дума. Впрочем, казал съм самата истина.

— А какво ще кажеш за обицата?

— Каква обица?

— Обицата на Деби. Тази, която носеше в нощта, когато беше убита. Същата, която си подхвърлил в апартамента ми.

Роб беше искрено озадачен.

— Нямам представа за какво говориш. Но съм длъжен да ти напомня, че опитите за сплашване на свидетелите също се наказват много строго. Още щом си тръгнеш, ще се обадя на инспектор Пауел да му се оплача.

Разбрах, че няма смисъл повече да го убеждавам, защото ефектът по-скоро би бил обратен. Роб беше посмял да излъже и полицията и нямаше да се откаже от лъжата си. На мен едва ли някой щеше да ми повярва, но в неговите думи никой нямаше да се усъмни. Нямах никакъв шанс.

Изправих се и си тръгнах.

След четвърт час си бях у дома. Бях уморен, потиснат и разгневен. Роб ме ненавиждаше, беше дал фалшиви показания пред полицията и аз много скоро щях да се изправя пред съда по обвинение в убийство.

Бях безсилен да променя каквото и да било.

В главата ми като вихър се завъртяха всякакви мисли за Роб, Деби, Вайгел и Джо. Мозъкът ми беше толкова изтощен, че бях на границата на припадъка. Стоварих се като труп върху леглото.

Въпреки преумората спах много неспокойно. Когато мракът зад прозорците започна да посивява, се измъкнах от леглото, навлякох спортния екип и тръгнах към парка. Направих две обиколки. След такъв разбит сън натоварването беше голямо, но поне ме успокои. Прибрах се, изкъпах се, закусих и се почувствах малко по-добре. Обадих се на Кати в „Блуумфийлд Уайс“. Тя току-що беше пристигнала на работа. Помолих я двамата с Кеш да дойдат колкото могат по-скоро. Казах й, че работата не търпи отлагане.

Пристигнаха към десет. Разказах им за обиска, който беше направил Пауел, и за посещението ми при Роб. Споделих също така и всичко, което ми беше минало през ума предния ден.

Накрая обобщих всичко, което ни беше известно.

— И така, все още не знаем кой е убил Деби. Можем да бъдем сигурни, че Вайгел е замесен, но той не е бил в Англия, когато е станало убийството. Подозирам, че Роб може да има нещо общо с него, и също така мисля, че фалшификацията с „Тремънт Капитал“ има извънредно голямо значение. Но да ме убиете, пак не мога да ги навържа на едно. А и освен това междувременно изпаднах в голяма опасност. Трябва само инспектор Пауел да открие още едно „доказателство“ — а сума ти хора с удоволствие биха го изфабрикували — за да бъда арестуван. След което ще ми предявят обвинение в убийство, освен ако не успея да открия истинския убиец на Деби. Някой от вас да има някакви идеи? Защото аз нямам никакви.

Кеш шумно въздъхна.

— Брей. И на мен акълът не ми го побира. Нищо не мога да се досетя.

Кати не каза нищо. Мислеше. Запазих спокойствие с надеждата, че ще измисли нещо.

След малко тя се размърда.

— Добре, ще опитаме следното. Какво знаем за убиеца на Деби?

— Сигурни сме, че е бил в Лондон, когато е станало — казах аз.

— Правилно. А нищо чудно той да е човекът, който дърпа конците във „Финикс Просперити“.

Кимнах.

— Това е така. Джак Салмън със сигурност разговаряше с някого. А този тайнствен непознат познава добре пазара.

Спомних си и още нещо. Този някой беше одобрил предложението на Джак Салмън за покупката на облигации на „Феъруей“.

А аз бях споменал на Хамилтън, че „Феъруей“ е добра инвестиция.

Кати прекъсна мислите ми.

— Вайгел е имал късмет, че никой не е проверил гаранцията на „Тремънт Капитал“. Това наистина е било голям риск от негова страна.

— Това е било частна сделка — казах аз. — Не е необходимо документите да се каталогизират, а и списъкът на клиентите е крайно ограничен.

— Изключително ограничен — произнесе Кати. — Всъщност те са само двама два — „Де Джонг“ и „Харцвайгер Банк“.

— Ти спомена, че Вайгел сам предложил „Харцвайгер“, за „Де Джонг“ си се сетил сам, така ли? — запитах аз Кеш.