Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Ти ми натресе това дело за убийството на жена му, то пък сега така цъфна, че не мога да му хвана края — и пак ти се намери да ми се надсмиваш.

— Напротив, много ти съчувствувам и дори съм ти благодарен, че ми помогна да се ориентирам в «случая Бардин». Извинявай, че те накарах да се занимаваш в работно и извънработно време с мой личен проблем.

Меркулов млъкна, чу се как драсна клечка. Турецки го изчака да си запали цигарата, но Меркулов нищо не каза.

— Костя, ако нямаш нищо против, бих те посетил при първата възможност.

Турецки не можеше и да си представи при какви обстоятелства скоро-скоро ще има тази възможност… Той извади от пепелника два фаса и си опари пръстите и върха на носа, докато запали. Двете угарки му стигнаха колкото за по едно дръпване. Той разтърка в пепелника почти изгорелия филтър — и на вратата отново се появи Красниковски.

— Между другото имало и наши, родно производство, точно по десетарка. Специално издействувах за теб.

Турецки си представи как вади от картона пакет «Столични», пали цяла цигара — и тъй силно беше изкушението, че помоли:

— Дай адреса — ще отскоча… О, забравих, чакам Зимарин.

— Той ще дойде чак следобед. И аз го чакам. Ти за четирийсет минути пак си тук.

Преди да «отскочи», Турецки се обади вкъщи:

— Ирка, ура! След час ще ти донеса цял картон цигари.

— Събудете се, Грязнов! Докога ще тропаме? — чу се глас иззад вратата.

Грязнов отвори очи. Някой безпардонно се мъчеше да нахлуе в бърлогата му — занемарена боксониера на «12-а Паркова».

— Кой е, мамка ви!

Грязнов имаше грип, снощи се беше нагълтал с лекарства, прокара ги с разни напитки и само това ранно събуждане му липсваше.

— Държавна сигурност. Трябва да поговорим с вас — отвърна любезно тенорче иззад вратата.

Грязнов не симпатизираше на кагебистите — така определяше публично отношението си към онова ведомство. Но в частни разговори и насаме със себе си не намираше за тях други думи освен «помияри» и «вмирисани говняри» по адрес на славните ченгета. Не само защото вуйчо му беше разстрелян през шестдесет и втора година по «новочеркаското дело» (по време на митинг говорил срещу масовите разстрели на работници от местния електролокомотивен завод) — Грязнов имаше безкрайни лични дрязги с «колегите». Беше сигурен, че КГБ в деветдесет и един процента от случаите си завира гагата в неща, с каквито не се занимава никоя институция в нормалните държави, в осем процента от случаите се бърка в дейността на други служби, а последния един процент свои истински задължения изпълнява или некадърно, иди противозаконно, или тъпо, или комично.

— Отварям, помияри — избоботи Грязнов, но остави другарите да чакат още поне двадесет минути, докато беше в клозета и се бръсна.

После неканените гости седяха в стаята му и го гледаха как невъзмутимо нагъва половин хляб с кондензирано мляко, пие силен чай; след това го закараха с черната си волга до площад «Дзержински», до новата сграда на Второ главно управление на КГБ, отговорно за контраразузнаването, тоест за запазване на вътрешната сигурност и разкриване дейността на чужди разузнавания в СССР. Сега, в годините на перестройката, тази институция се хвали също, че активно се е включила в борбата срещу организираната престъпност и икономическите саботажи. Макар че според Грязнов това е абсолютен въздух под налягане: с истинските случаи, включително и организираните — независимо дали от престъпници, или от ченгета, — се занимава не КГБ, а криминалната милиция.

Прие го в стометровия си кабинет младолик генерал-лейтенант, началникът на Шесто управление Феоктистов. Той му подаде яка десница и му посочи фотьойла срещу себе си.

— Сърдите ли се за ранното събуждане? Хиляди извинения, но знаем: не пипнеш ли Грязнов от сутринта, после пиши го бегал. Затрупан сте с работа, а трябва да поговорим, още повече, че вие сте човек с независимо мнение…

Идеше му да каже на Феоктистов: «Осра се с твоя Биляш, сега се чудиш как да се измъкнеш пред висшестоящите, така ли е?» Но вместо това Грязнов запали цигара, без да попита генерала за позволение, и погледна с вкаменени очи:

— Каква информация бихте желали да получите от криминалната милиция?

Лицето на генерала се стегна:

— Интересува ни последната обител, където сте намерили деветте трупа. И защо не сте сметнали за необходимо да съобщите на КГБ. Сега трябва да се явя пред председателя, армейски генерал Крючков. А какво ще му докладвам, като цялата работа е пълна мътилка. Убит е известен, много известен в нашите среди учен. Убит е наш служител, зает с особени поръчения в чужбина. А контраразузнаването разполага с нула цяло и кур десети информация.