— Да си нямаш работа с мъже, кукло.
«Ако пак ми пусне ръка, ще я убия. С тази бронзова статуетка. И ще бягам към реката.» Самовнушението вече не й помагаше.
— Изсвири ми нещо приятно — Моцарт например.
«Подлипки, шмендефера, барака осемнайсет. Какво е това? Веднага трябва да съобщя на Романова. Валерия ще му прати „верен приятел“ — няма време за губене! О, колко съм загубена, аз не знам даже телефона на Меркулов. И как ще се обадя? Откъде? Господи, помогни ми да се измъкна!»
Мъчеше се да не поглежда към Валерия, боеше се, че Моцарт няма да надделее над кощунството.
— Само че се съблечи, искам да свириш гола. Аз ще те гледам. Трябва да се обадя на едно място.
Ирина се извърна към статуетката, но Зимарина най-неочаквано изпсува долнопробно, злобно загледана към прозореца, захвърли слушалката и изхвърча от стаята. «Като вещица с метла» — каза си Ирина и също погледна през прозореца. В двора беше влязла кола, от нея почти в движение слезе набит мъж на около петдесет години, с широки стъпки закрачи към къщата — Ирина позна главния прокурор Едуард Антонович Зимарин.
* * *
Кирин започна отдалече и Меркулов търпеливо го чакаше да стигне до отговорите на поставените въпроси.
— Успях да открия тайната организация ръководителка. Мозъчния тръст. Той управлява целия военноиндустриален комплекс. Тази структура се нарича «Наблюдателен съвет към Министерския кабинет на СССР». Макар че не той се подчинява на правителството, а то на него. Но самите членове наричат съвета «Вече» — дали по аналогия с Новгородското вече [8] Народно събрание в Русия през X–XIV в. — Б. пр.
, или е нещо друго, не знам. Макар че Новгородското е било създадено да изразява народната воля.
Келнерката донесе «телешко на грил», с което за минута прекъсна монолога на Кирин.
— Нашата вина е тъкмо тази, че всички ние, повече или по-малко овластени, не умеем да използваме властта си в името на народа. Даваме им възможност, разбираш ли, да се възползват от плодовете на седемнайсета година.
— Прощавай, но кои сме «ние»? И кои са «те»?
— Номенклатурата. Говоря и за държавния апарат, и за военнопромишления комплекс, и наказателните органи. Много е бил прав, който е нарекъл този ужасен мастодонт «военнополитически комплекс». Тъкмо той превръща страната ни във военна свръхдържава. От многобройни примери стигнах до извода, че нашият комитет, партията и отбраната вече не могат да намерят общ език със собствения си народ. И никога няма да намерят. Прекалено много се разминават пътищата им. При това неизбежно — така са програмирани. И знаеш ли кой е дробил цялата тази попара? Не се ли досещаш? Сталин и Берия. — Кирин с интерес погледна Меркулов. — Изглеждам ти луд, нали? Този комплекс е програмиран само да брани системата, да разпалва война. Той е противник на всичко градивно и съзидателно. Търся съюзници за борбата с това зло. Търся хора, които упражняват някаква власт. Като тебе, Костя. Наблюдателният съвет към Министерския кабинет, така нареченото «Вече», е, от една страна, част от системата, а, от друга, се превръща в самостоятелно действащ орган и за превземане на властта не пренебрегва и най-нехуманните методи. Включително терор.
— Как така, да не би Министерският съвет да се занимава с тероризъм?!
— «Вече»-то има право да гласува смъртна присъда на всекиго. Дори на президента. На тебе и на мене. Заедно или поотделно. Едновременно или по различно време. Присъдата не подлежи на обжалване. Никой никога няма да научи за нея.
Меркулов разтри с двете длани страните си, сякаш беше измръзнал — имаше този тик при силно вълнение.
— И ти знаеш как можем да разкрием това «Вече»?
— Ще ти дам човек. С него можеш да говориш както с мен. Между другото, не съм чувал за никакъв Бес, кой ли е пък този «боец»? Андрюха обаче може и да знае. Той е моят човек, казва се Андрей Викторович Борко. Запомни телефона, нищо не записвай. Ще кажеш, че си приятел на Вава̀. Ударението на второто «а», както на бразилската футболна звезда. Ще кажеш: така и така, продавам хубава спинингова въдица, вносна. И няма страшно дори ако телефонът му се подслушва. Непременно да споменеш «спининг». Каквото и да ти отговори, ще го чакаш на Беларуската гара, втори перон. Той по някакъв начин ще ти съобщи часа, ти ще разбереш. Веднага ще го познаеш — косата му е сресана съвсем гладко на път. Борко ще ти даде някои сведения. Ти ще ги обработиш, имам предвид юридически. И ще предадем информацията в Белия дом. На Елцин, не на Буш.
Читать дальше