Терри Пратчетт - Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

С приближаването на мъжете хората живнаха и започнаха да ръкопляскат, когато те бръкнаха в чантите си и извадиха по няколко шепи от нещо, което Морис оприличи на черни върви.

— Днеска двеста! — провикна се единият от плъхоловците.

Териерът се метна към Морис, опъвайки неистово каишката си. Котаракът не помръдна. Може би само глуповидното момче го чу да изрича с приглушен глас:

— Изчезни, помияр! Лошо куче!

Физиономията на териера се изкриви в ужасно изтормозеното изражение на куче, което се опитва да осмисли две неща едновременно. То знаеше, че котките не би трябвало да говорят, а тази котка току-що бе проговорила. Беше мъчителен проблем. То седна смутено и зави.

Морис започна да се ближе. Това беше смъртна обида.

Плъхоловецът, раздразнен от овчедушната му проява, дръпна кучето настрана.

И изпусна няколко черни върви.

— Опашки на плъхове! — втрещи се момчето. — Тук със сигурност имат проблем!

— По-голям, отколкото си мислиш — додаде Морис, вперил поглед в купчината опашки. — Вземи ги, когато никой не гледа, а?

Момчето изчака хората да отвърнат погледи и се пресегна. Тъкмо да докосне кълбото опашки и един голям, лъскав черен ботуш тежко стъпи върху тях.

— Виж сега, не е желателно да ги пипаш, младежо — чу глас над себе си. — От плъховете, нали знаеш, може да хванеш чума. От нея краката ти експлодират.

Беше един от плъхоловците. Той се ухили широко на момчето, но в усмивката му нямаше нищо весело. Лъхаше на бира.

— Вярно е, малкия, а после мозъкът ти изтича през носа — обади се другият плъхоловец, дошъл зад гърба на момчето. — Няма да посмееш да се изсекнеш, ако пипнеш чумата.

— Както обикновено, съдружникът ми, тикна пръст право в десетката, младежо — каза първият плъхоловец, издишайки още бирени пари в лицето на момчето.

— Което е повече от онова, които ще можеш да правиш, малкия — продължи Плъхоловец 2, — щото като гепиш чумата, пръстите ти стават целите…

— Вашите крака не са експлодирали — прекъсна го момчето. Морис изстена. „Хич не е добра идея да бъдеш груб пред миризмата на бира. Но плъхоловците бяха на етапа, в който (противно на всякаква логика) смятаха, че са забавни.

— О, много умно, младежо, но това е така, понеже урок първи в Гилдията на плъхоловците не допуска краката ти да експлодират — каза Плъхоловец 1.

— Което е добре, щото урок втори е на горния етаж — каза Плъхоловец 2. — Леле, неповторим съм, нали, малкия?

Другият плъхоловец взе черната плетеница и усмивката му изчезна, когато се втренчи в момчето.

— Не съм те виждал преди, малкия — изръмжа той. — И те съветвам да не си вреш носа в разни работи, и да не разправяш на никой нищо. Нито дума. Ясно?

Момчето отвори уста, а после бързо я затвори. Плъхоловецът отново пусна гадната си усмивка.

— А-ха. Бързо схващаш, младежо. Може да се засичаме наоколо, а?

— Обзалагам се, че искаш да станеш ловец на плъхове, като пораснеш, нали, малкия? — Плъхоловец 2 твърде силно потупа момчето по гърба.

То кимна. Като че ли това беше най-уместната реакция. Плъхоловец 1 се наведе, докато червеният му, белязан от шарка нос се спря на сантиметър от лицето на момчето и додаде:

— Ако пораснеш, малкия!

Плъхоловците се отдалечиха, влачейки кучетата след себе си. Единият териер непрекъснато се обръщаше назад към Морис.

— Доста самобитни ловци на плъхове си имат тук — обади се котаракът.

— Не съм виждал такива плъхоловци досега — потръпна момчето. — Изглеждаха гадно . Като че ли им харесваше.

— Не бях срещал плъхоловци, дето да са толкова заети, но с така добре излъскани ботуши — додаде Морис.

— Да, наистина , нали…

— Но даже това не е толкова странно, колкото плъховете тук — продължи Морис със същия тих глас, сякаш пресмяташе пари.

— Какво странно има в плъховете?

— Някои от тях имат доста особени опашки.

Момчето обходи с поглед площада. Опашката за хляб бе все така дълга и това го притесни. Както и парата. Тя изригваше на малки облачета изпод решетките и капаците на каналите от всички страни, като че ли целият град бе построен върху котел. Освен това изпитваше смътното чувство, че някой го наблюдава.

— Мисля, че трябва да намерим плъховете и да се махаме — сподели то.

— А, не, това място лъха на възможности — заяви котаракът. — Нещо се мъти, а когато нещо се мъти, значи някой се замогва, а когато някой се замогва, не виждам защо това да не съм а… ние.

— Да, ама нали не щем онези да убият Опасна Тиква и другите!