Терри Пратчетт - Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

И веднъж дневно градският Свирач на плъхове, който е доста млад, надува свирките си и плъховете излизат да танцуват под музиката, обикновено в редица за конга. Много е популярно (в специални дни един дребничък, неспирно потропващ плъх организира грандиозни танцови спектакли със стотици блеснали в пайети плъхове, воден балет в чешмите и сложни съчетания).

И се изнасят лекции по облагане с плъхски данък и за устройството на цялата система, и за това как плъховете имат собствен град под човешкия, и използват безплатно библиотеката, и дори понякога пращат плъхчетата си на училище. И всички казват: „Колко съвършено, колко добре организирано, колко изумително !“

А после повечето се връщат в родните си градчета, и зареждат капаните си и слагат отровите си, защото на някои и с чук да им се набива в главата, пак не могат да се променят. Но на неколцина им просветва, че светът е различно място.

Не съвършено, но работи. Работата с приказките е, че трябва да избереш онези, които продължават.

А далеч надолу по течението един напет котарак, само с няколко все още голи петна по тялото, скочи от някаква баржа, тръгна бавно по пристана и влезе в един голям и проспериращ град. Той поостана няколко дни да набие местните котараци, да усети мястото и най-вече, да седи и да наблюдава.

Накрая видя каквото търсеше. Тръгна след един момък извън града. Младежът бе преметнал през гърба си пръчка, на чийто край бе вързана кърпа от тези, които хората използват в повествователни обстоятелства за пренасяне на всичките им земни придобивки. Котаракът се ухили под мустак. Знаеш ли мечтите им, можеш да манипулираш хората.

Котаракът вървя след момчето по целия път до първия крайпътен камък, където то спря да си почине. И чу:

— Ей ти, с глупавата физиономия? Искаш ли да бъдеш кмет? Не, бе, хлапе, тук долу…

И понеже някои приказки свършват, но старите — не, трябва да си в крак с ритъма на музиката, ако искаш да си начело на парада.

Мисля, че в последните няколко месеца четох за плъхове повече, отколкото е полезно за мен. Повечето от истинските неща — или поне нещата, които хората казват, че са истина — са толкова невероятни, че не ги включих само за да не решат читателите, че съм си ги измислил.

Знае се, че плъхове са бягали от арената за плъхове по същия метод, който Загар използва при бедния Джако. Ако не вярвате, очевидци на това са Стария Алф, Джима и чичо Боб. Информацията ми е от най-авторитетни източници.

Царе на плъховете наистина съществуват. Как се появяват, е загадка; в тази книга Злобина споменава няколко от теориите. Задължен съм на доктор Джак Коен за една малко по-съвременна и депресираща теория, а именно, че преди време някакви жестоки и изобретателни хора, общо взето, са имали прекалено много свободно време.

Намазваш прозрачен пласт масло. После остъргваш прозрачния пласт масло. После изяждаш хляба. — Б.а.

Трудно е да се преведе „сър“ на езика на плъховете. При тях „сър“ не е точно дума, а нещо като моментно сгърбване, с което се показва, че (конкретно в този момент) прегърбилият се плъх е склонен да приеме, че другият плъх е шефът, но че последният не трябва много да се вживява. — Б.а.

Мярка за обем — англ. 0,56 л., ам. — 0,47 л. — Б.пр.

Плъхска мярка за дължина. Около инч. — Б.а.

Плъховете бяха открили един в Куирм, откъдето се сдобиха с Щракльовците. Бяха на лавица с надпис „Котешки играчки“, до една кутия с писукащи гумени плъхчета, наречени — с голямо въображение — г-н Пискун. Плъховете бяха пробвали да обезвреждат капани, като ги ръчкаха с гумен плъх, набучен на пръчка, но писъкът при затваряне на капана разстройваше всички. На никого не му пукаше какво става с г-н Щракльо. — Б.а.