Терри Пратчетт - Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

— Не — успокои го Морис. — Нито пък мишките, нито нормал… нито другите плъхове. Както и да е, в този щастлив град вредителите ще бъдат минало, защото новите му плъхове ще бъдат като полиция. Ами че Кланът ще охранява вашите килери — извинете, имам предвид килерите в онзи град. Никакви плъхоловци няма да трябват. Помислете за икономиите. Но това ще е само началото. В щастливия град и дърводелците ще се замогнат.

— Как? — бързо се намеси Големецов, дърводелецът.

— Понеже плъховете ще работят за тях — обясни Морис. — Те трябва непрекъснато да гризат, за да си острят зъбите, тъй че като нищо могат да правят и часовници с кукувички. И часовникарите също ще просперират.

— Как тъй? — подскочи Пружинц часовникарят.

— Малки лапички, много сръчни с пружинки и разни нещица — вдигна рамене котаракът. — Пък и…

— Само часовници с кукувички ли ще правят, или могат и други работи? — прекъсна го Големецов.

— … пък и ей го на целия туристически аспект. Например Часовникът с плъховете. Знаете ли какъв часовник имат в Чукане? На градския площад? Малки фигурки излизат на всеки четвърт час и бият камбаните? Бим бам бум, дзън, дън, дрън ? Много е популярен, може да си вземете и пощенски картички, и всичко. Голяма атракция. Хората пристигат откъде ли не само за да застанат там да го чакат. Е, щастливият град ще си има плъхове , които да бият камбаните!

— Значи казваш — обади се часовникарят, — че ако ние… тоест, ако щастливият град има специален голям часовник и плъхове, хората може да идват да го видят?

— И да висят по четвърт час — добави някой.

— Идеален момент да си купят ръчно изработени модели на часовника — светна часовникарят.

Хората се замислиха над това.

— Чаши с орнамент от плъхове — обади се грънчарят.

— Самоделно изгризани сувенирни дървени панички и чинии — въодушеви се Големецов.

— Пухкави плъхчета играчки!

— Плъхове на клечка!

Загар пое дълбоко въздух. Морис бързо каза:

— Добра идея. Направени от карамел , естествено. — Той хвърли поглед към Кийт. — И предполагам, че градът ще иска да си назначи собствен свирач на плъхове — на щат. Тъй де. За церемониални цели. „Направете си портрет с Официалния Свирач и Неговите Плъхове“, в тоя смисъл.

— Някакви шансове за малък театър? — обади се тъничък гласец.

Загар се обърна рязко:

— Сардини!

— Ами, н’чалство, то като всички ще се впускат в твор… — запротестира Сардини.

— Морис, трябва да си поговорим за това — каза Опасна Тиква, подръпвайки го за лапата.

— Извинете ме за момент. — Той пусна кратка усмивка на кмета. — Трябва да се консултирам с клиентите си. Естествено — додаде, — говорех за щастливия град. Който няма да е този, понеже, разбира се, когато клиентите ми си отидат, тук ще се нанесат други плъхове. Винаги има и други плъхове. А те няма да приказват, те няма да имат правила и ще ви препикават сметаната, а вие ще трябва да си намерите нови плъхоловци, на които при това да можете да се доверите, и няма да имате толкова пари, защото всички ще отиват в другия град. Просто една мисъл.

Той тръгна към другия край на масата и изсъска към плъховете:

— Справях се толкова добре! Можехте да взимате по десет процента, знаете ли? Ликовете ви по чашите и всичко останало!

— И за това ли се борихме цяла нощ? — процеди Загар. — Да бъдем домашни любимци ?

— Морис, това не е редно — въздъхна Опасна Тиква. — Несъмнено е по-добре да се позовем на общата връзка между разумни видове, отколкото…

— Не знам за разумните видове. Тук си имаме работа с хора — прекъсна го Морис. — Чувал ли си за войните? Много са популярни сред хората. Бият се с други хора. Не ги е много еня за общите връзки.

— Да, но ние не сме…

— Слушай сега — ядоса се Морис, — преди десетина минути тези там мислеха, че сте вредители. Сега смятат, че сте… полезни. Кой знае какво мога да ги накарам да мислят след половин час?

— Искаш да работим за тях? — сряза го Загар. — Та ние си извоювахме мястото тук!

— Ще работите за себе си — натърти Морис. — Виж, тези хора не са философи. Те са просто… обикновени люде. Те не разбират онова за тунелите. Това е пазарен град. Трябва да подходиш към тях правилно. Пък и вие ще държите другите плъхове настрана и няма да безчинствате из мармалада, тъй че що да не ви се отблагодарят за това. — Той опита отново: — Да, вярно, ще има много крещене. А после рано или късно ще трябва да говорите. — Долови объркването в ококорените им очи и се обърна отчаяно към Сардини: — Помогни ми!