Терри Пратчетт - Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

— Няма да ги хванат — каза Морис. — Ония типове няма да спечелят приз за остър ум. Дори Свинскибут може да ги надхитри, бих казал. А на Опасна Тиква мозъкът му изтича през ушите.

— Вярно ли?

— Е, де, е, де — ухили се Морис, който по принцип казваше на хората онова, което искаха да чуят. — Имам предвид, че нашите плъхове могат да мислят по-добре от повечето хора, схвана ли? Помниш ли, когато в Скрот Сардини падна в оня казан и изплю ягодка в лицето на старицата, дето повдигна капака? Ха, дори обикновен плъх може да надхитри човека. Хората си мислят, че само защото са по-големи, са по-умни… чакай, тихо, някой ни гледа…

Един мъж, понесъл кофа, се бе спрял на излизане от Плъхкома и зяпаше Морис с доста голям интерес. Вдигна поглед към момчето и каза:

— Добър мишкар е, нали? Бас ловя, че е, такъв голям котарак! Твой ли е, момче?

— Кажи «да» — прошепна Морис.

— Нещо такова, да — смотолеви момчето и взе Морис в ръце.

— Давам ти пет долара за него.

— Искай десет — изсъска Морис.

— Не се продава — заяви момчето.

— Идиот ! — изръмжа Морис.

— Седем долара тогава — настоя мъжът. — Виж, ето какво ще направим… четири хляба, как ти се струва?“

— Това е глупаво. Един хляб не струва повече от двайсет пенса — сви рамене момчето.

Мъжът му хвърли особен поглед.

— Нов си тук, нали? Имаш много пари, а?

— Достатъчно — отвърна то.

— Така ли смяташ? Няма да ти помогнат много, тъй или иначе. Гледай сега, четири хляба и кифла, повече от това не виждам накъде. За десет хляба мога да си взема териер, а те са луди по плъховете… не? Е, като огладнееш, ще го дадеш за половин обезмаслена 1 1 Намазваш прозрачен пласт масло. После остъргваш прозрачния пласт масло. После изяждаш хляба. — Б.а. филийка хляб и ще си доволен, вярвай ми.

Той си тръгна. Морис се изскубна от ръцете на момчето и леко се приземи на калдъръма.

— Честно, само да владеех вентрилоквизъм, щяхме да направим състояние — измърмори той.

— Вентрилоквизъм? — момчето бе вперило очи в отдалечаващия се мъж.

— Това е ти да си отваряш и затваряш устата, а аз да говоря — натякна Морис. — Защо не ме продаде? За десет минути щях да съм се върнал! Чух за някакъв, дето направил състояние от продажба на гълъби-домошари, а имал само един!

— Не мислиш ли, че има нещо сбъркано в град, в който хората биха платили повече от долар за самун хляб? — замислено каза момчето — И плащат по половин долар за опашка на плъх?

— Стига да им останат достатъчно пари да платят на свирач — сви рамене Морис. — Какъв късмет, че тука вече има напаст от плъхове, а? Бързо, погали ме по главата, някакво момиче ни гледа.

Момчето се озърна. Едно момиче наистина ги наблюдаваше. Хората вървяха нагоре-надолу по улицата, някои се изпречваха пред взора му, но то стоеше като истукано и не сваляше очи от него. И от Морис. Имаше същия приковах-те-до-стената поглед, който му напомняше за Праскови. Изглеждаше като човек, който задава въпроси . И косата му беше прекалено червена, а носът — твърде дълъг. И носеше дълга черна рокля с ширит от черни ресни. Това не вещаеше нищо добро.

Тя прекоси с маршова стъпка улицата и се изпъчи пред момчето.

— Ти си нов, нали? Дошъл си да търсиш работа, а? Сигурно са те изхвърлили от последната, като гледам. Сигурно понеже си заспал и си оплескал нещата. Сигурно точно това е станало. Или си избягал, щото шефът те е биел с дебела пръчка, макар че — пое дъх тя, докато я обземаше друго прозрение — сигурно си го заслужавал, понеже си бил мързелив. И после сигурно си откраднал котката, знаейки колко пари ще й вземеш тук. И сигурно си обезумял от глад, понеже говореше с котката, а всеки знае, че котките не могат да говорят.

— Бъкел не могат да кажат — потвърди Морис.

— А може и да си тайнствено момче, което… — Момичето млъкна и се ококори в Морис. Той изви гръб и каза „мрррм“, което на котешки значи „бисквити!“ — Тая котка каза ли нещо току-що?

— Мислех, че всеки знае, че котките не могат да говорят — натърти момчето.

— А-ха, но може да си чиракувал при магьосник — окопити се момичето. — Да, това май е почти правдоподобно. Ще го приемем засега. Чиракувал си при магьосник, но си заспал и си оставил казана с вряща зелена субстанция да изкипи и той те е заплашил да те превърне във, във, във…

— Джербил — услужливо предложи Морис.

— В джербил, а ти си му откраднал вълшебната котка, защото си я мразел ужасно и… какво е джербил? Тая котка не каза ли току-що „джербил“?