Терри Пратчетт: Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

— Да, ама ние…

Те осъзнаха, че колата е спряла. Отвън, в дъжда, се разнесе подрънкване на хамут. После фургонът се разклати и се чу шум от бягащи стъпки.

Нечий глас в тъмнината навън попита:

— Там вътре има ли някакви магьосници ?

Пътниците се спогледаха в почуда.

— Не? — отвърна хлапето, от типа не-та, които питат: „Защо се интересувате?“

— Ами някакви вещици ? — продължи гласът.

— Не, никакви вещици — поклати глава хлапето.

— Добре. Там вътре има ли някакви тежковъоръжени тролове , наети от пощенската компания?

— Съмнявам се — намеси се Морис.

Настъпи пауза, изпълнена с трополенето на дъжда.

— Окей, ами върколаци? — обади се гласът накрая.

— Как изглеждат? — попита хлапето.

— О, ами изглеждат съвсем нормално точно до момента, в който стават целите, тъй де, в косми и зъби и огромни лапи и скачат през прозореца върху ти — потрепери гласът. Говорещият сякаш проверяваше по списък.

— Ами всички имаме косми и зъби — каза хлапето.

— Тогава значи сте върколаци?

— Не.

— Добре, добре. — Последва още една пауза, изпълнена с шума на дъжда. — Окей, вампири — продължи гласът. — Нощта е мокра, няма да ви се лети в такова време. Някакви вампири там вътре?

— Не! — ядоса се момчето. — Ние сме напълно безвредни!

— О, боже! — измърмори Морис и се навря под седалката.

— Това е утеха — отвърна гласът. — В тия времена човек не може да бъде прекалено предпазлив. Наоколо има доста странни хора. — През прозореца бе наврян арбалет и гласът каза:

— Парите и живота. Оферта две в едно, схващате ли?

— Парите са в куфара на покрива — чу се гласът на Морис отдолу.

Разбойникът се втренчи в мрака на фургона:

— Кой каза това?

— Ъ-ъ, аз — смотолеви момчето.

— Не забелязах да си отваряш устата, хлапе!

— Парите са на покрива. В куфара. Но ако бях на ваше място, не бих…

— Ха, сигурно не би — прекъсна го разбойникът. Маскираното му лице се махна от прозореца.

Момчето взе свирката от седалката до него. Беше от тези, които наричаха цафари, макар че вече никой не можеше да си спомни откога цакаха за тях доста над два пенса.

— Изсвири „Грабеж с насилие“, хлапе — приглушено изръмжа Морис.

— Не може ли просто да му дадем парите? — обади се Праскови. Гласът й беше съвсем изтънял.

— Парите са, за да ни ги дават на нас — натъртено отсече Морис.

Над главите си чуха как сандъкът проскърцва, докато разбойникът го смъкваше от покрива на фургона.

Момчето послушно вдигна свирката и изкара няколко ноти. Последваха редица звуци. Чу се изскърцване, тупване, нещо като сборичкване и накрая много кратък писък.

Когато се възцари тишина, Морис се покатери обратно на седалката и подаде глава от фургона в тъмната и мокра нощ.

— Добър човек — отбеляза той. — Благоразумен. Колкото повече мърдаш, толкова по-силно хапят. Май още няма сериозни поражения? Браво. Ела малко по-насам, да те виждам. И внимателно, ей? Не искаме никой да се паникьосва, нали?

Разбойникът се появи в кръга от светлината на фургона. Пристъпяше много бавно и внимателно, широко разкрачен. И тихо скимтеше.

— А-а, ето на — жизнерадостно го посрещна Морис. — Изприпкаха право по крачолите ти, нали? Типичен номер при плъховете. Само кимни, щото не искаме да ги дразним. Не е за приказки докъде могат да стигнат работите.

Разбойникът кимна много бавно. После присви очи.

— Ти си котка ? — измънка той, след което кръстоса поглед и изпъшка.

— Казах ли да говориш? — сопна се Морис. — Не мисля , че казах да говориш, а? Кочияшът избяга ли, или го уби?

Физиономията на мъжа се изопна.

— А-а, бързо схващаш, харесвам това у разбойниците — ухили се Морис. — На тоя въпрос можеш да отговориш.

— Избяга — с пресипнал глас отговори разбойникът.

Морис пъхна глава обратно във фургона.

— К’во шъ ка’ете? — смигна той. — Карета, четири коня, може би разни ценности в пощенските чували… сигурно, е-хе, хиляда долара или повече. Хлапето може да кара. Струва си да се пробваме?

— Това е кражба , Морис — укори го Праскови. Тя седеше на седалката до момчето. Беше плъх.

— Не е кражба като кражба — защити се Морис. — По-скоро е… откривателство . Кочияшът е избягал, така че е… нещо като спасяване. Ами да, точно така, можем да я върнем срещу наградата. Така е много по-добре. И е законно. Ще действаме ли?

— Хората ще задават прекалено много въпроси — изтъкна Праскови.

— Ако просто я оставим, някой ияулп ще я открадне — занарежда Морис. — Някой крадец ще си я присвои! Много по-добре е ние да я вземем, нали? Ние не сме крадци.