Говард Джейкобсон - Въпросът на Финклер

Странно нещо е неблагодарността, мисли си Треслъв, докато затваря отново очи, уморен от дългия ден.

Той не е пострадал зле, но от болницата настояват да остане за през нощта. За всеки случай. Хефзиба го посещава, но той спи. Тя казва да не го будят.

Според нея той знае, че е дошла, но не желае да я вижда. Тя смята, че се е превърнала в част от всичко онова, което го отвращава. Че и той, както Либор, иска просто да го оставят на мира. Тя бърка. Но няма значение. Онова, за което бърка днес, може да стане вярно утре.

Понеже Либор няма деца, Хефзиба и Финклер са се разбрали, че те ще кажат Кадиш 141 141 Еврейска молитва. — Б.пр. за него. Треслъв, като неевреин, няма право да изрича заупокойни молитви за еврейските мъртви и поради това е изключен от техните разисквания.

Аз не си падам по синагогите, казва Хефзиба. До гуша ми е дошло от това за кого можеш да кажеш Кадиш и за кого не, къде и кога трябва да седнеш, да не говорим пък за нещата, които се разрешават или не се разрешават на жените и различията по този въпрос според това към коя деноминация спада синагогата. Нашата религия явно няма за цел да опростява нещата. Затова ще се моля вкъщи.

Така и прави.

За мъртвите и за онези, които са мъртви за нея.

За Либор тя си изплаква очите всеки ден.

За Джулиан, тъй като не може да изключи Джулиан от сърцето си, тя плаче с горчиви сълзи, които извират от една част от нея, която не познава. И преди й се е случвало да плаче за мъже, които е обичала. Но при тях болката е идвала от необратимостта на раздялата. А при Джулиан е различно: бил ли е той изобщо някога с нея, за да се чувства разделена? Дали е била за него само един експеримент? Или той за нея?

Той й бе казал, че е неговата орис. Кой би искал да е нечия орис?

За Самюъл Финклер нещата не са така удобни, но са може би по-праволинейни. Той трябва да отиде до най-близката синагога и да каже молитвата, която е чувал от устните на собствения си баща. Yisgadal viyiskadash … древният език на евреите, разнасящ се като камбанен звън за мъртвите. Да се възвисява и свети великото Му име. Той прави това три пъти на ден. Когато починалият не ти е родител, задължението да казваш Кадиш за него свършва след трийсет дни, вместо след единайсет месеца. Но Финклер не спира да я казва след трийсет дни. Никой не може да го принуди. Той не е сигурен, че ще спре да я казва дори и след единайсет месеца, макар да разбира доводите, стоящи зад това: да могат душите на прежалените мъртви най-сетне да намерят своя път към Рая. Но той не смята, че тъкмо неговите молитви ще им попречат да го сторят.

Красотата на Кадиш според него е в това, че не е конкретна. Той може да оплаква наведнъж толкова мъртъвци, колкото си пожелае.

Най-сетне, неизвестно защо, е способен да оплаква и Тайлър. Сякаш Либор е направил това възможно. Отключил е нещо.

Тайлър, която бе предал като съпруг, Либор, когото бе предал като приятел.

Yisgadal viyiskadash… Тя е толкова всеобхватна, че спокойно би могъл да оплаква и целия еврейски народ.

Не че се ограничава само с евреите. Дори Треслъв получава частица от вниманието му, бегъл поглед на скръб, макар че е жив и здрав — доколкото той изобщо може да бъде — и вероятно отново работи като двойник на знаменитости.

В това Финклер взема пример от Хефзиба, с която са в редовен контакт. Нейното чувство за недовършеност, за нещо неприключило, което може би никога не е и започвало, става негово чувство. И той също никога не е познавал наистина Треслъв. Което му се струва още един повод за оплакване.

Няма граници за финклерската скръб.

Текстът към посвещението е заимстван от Пето действие, Първа сцена от „Хамлет“: „Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях?“ Тук и по-нататък в книгата за цитатите от Шекспир е ползван преводът на Валери Петров. — Б.пр.

Любов към самия себе си. (Фр.) — Б.пр.

Течение в поезията, при което се отдава значение на визуалните и типографски ефекти. — Б.пр.

Guivier’s — известен магазин за струнни инструменти в Лондон. — Б.пр.

Английската дума за „лебед“ (swan) се произнася „суон“. — Б.пр.

Германски език, на който говорят около четири милиона евреи по целия свят. — Б.пр.

Владимир Самойлович Хоровиц — американски пианист и композитор, роден в Украйна (тогава част от Руската империя). Бил е световноизвестен изпълнител в продължение на 70 години. — Б.пр.