Говард Джейкобсон - Въпросът на Финклер

— Знам — каза Треслъв. — Не бих те обвинил в подобно нещо. Не се съмнявам, че го обичаше толкова, колкото и аз.

Помежду им отново настъпи тишина.

— Е, какво можехме да направим по-различно? — попита Финклер.

Треслъв бе учуден. Подобен род въпроси обикновено идваха от него.

— Да го наглеждаме.

— Дали щеше да ни позволи?

— Ако го бяхме направили както трябва, нямаше да забележи.

— Странно — рече умислено Финклер, без да се опитва да възрази. — Имах чувството, че ни е изоставил.

— Той направи именно това.

— Имам предвид по-рано.

— Колко по-рано?

— Когато Малки умря. Не смяташ ли, че след нейната смърт той сякаш спря на едно място?

Треслъв размисли за момент.

— Не, аз не виждам нещата така — отвърна. За Треслъв смъртта на една жена беше само началото. Той бе мъж, създаден, за да скърби. Винаги си се бе представял превит надве, като посивял от старост Томас Харди, спохождащ местата на някогашната си любов 136 136 Английският поет и писател Томас Харди (1840–1928) е преживял особено тежко смъртта на първата си съпруга Ема Гифърд, като е посещавал многократно местата, свързани с любовта им, и е написал сборник стихове, повлияни от кончината й. — Б.пр. . Либор дори му се бе сторил леко оживен, ако изобщо беше забелязал някаква промяна у него след смъртта на Малки. Самият той на негово място би изградил един много по-смутен и изтерзан образ. — Ако питаш мен — продължи той, — Либор ни изостави, откакто аз се събрах с Хефзиба.

— Кой е самомнителният сега? — попита Финклер. — Или може би си мислиш, че от този момент нататък е решил, че е приключил с делата си на грешната земя?

Ако Финклер смяташе, че това е самомнителност, какво ли би казал, ако някога научеше, че според Треслъв Либор се бе самоубил, защото бе разбрал за съвместната им изневяра с Тайлър? Не че някога щеше да научи. Разбира се, освен ако вече не знаеше.

— Не, разбира се, че не мисля така. Но моето ново начало с Хефзиба, тъй да се каже… — Какви ги говоря, зачуди се Треслъв, защо се оправдавам? — … моето ново начало с Хефзиба може да го е навело на мисълта, че за него самия няма да има повече нови начала.

— В такъв случай е трябвало да общува повече с мен — каза Финклер. — Аз щях да му правя компания в липсата на нови начала.

— О, хайде стига.

— Какво хайде стига . Ние не можехме да се мерим с теб. Твоето бе начало, слагащо край на новите начала. Ти не беше вдовец. Не беше дори разведен. Започна от нулата. Нова жена, нова религия. Аз и Либор бяхме двама мъртъвци, населяващи една мъртва вяра. Ти ни взе душите и по двата пункта. Бъди жив и здрав, ние и бездруго вече не се нуждаехме от тях. Но не можеш да се преструваш, че тримата сме били заедно в каквото и да било. Ние не бяхме тримата мускетари. С него умряхме, за да можеш да живееш ти, Джулиан. Стига това да не е прекалено християнска мисъл за подобно място. Ти ми кажи.

— Какво ли разбирам аз, Сам, освен че ти изобщо не си мъртъв.

А може би беше? Сам мъртвецът. Треслъв не смееше да вдигне очи от земята, за да погледне приятеля си. Не го беше виждал, откакто бяха дошли тук. Не беше виждал нищо и никого — освен, разбира се, Хефзиба, която нямаше как да пропусне.

— Както той, така и аз… — започна Финклер, но не успя да довърши. Една жена бе приближила до тях. Тя застана тихо, явно притеснявайки се да не попречи на разговора им. След секунда се наведе, взе шепа пръст и я пръсна като семена над могилата от земя.

Мъжете замълчаха и тя се почувства неловко.

— Извинете — каза. — Ще дойда отново по-късно.

— Моля ви, няма нужда — отвърна Финклер. — Ние след минутка си тръгваме.

Преди тя да се изправи, Треслъв успя да я огледа. Възрастна жена, но не състарена, елегантна, с глава, покрита с лек шал. Направи му впечатление, че се държи уверено, сякаш не за първи път й се налага да присъства на погребения в еврейски гробища. Треслъв вече бе установил, че еврейската вяра плаши дори евреите. Малцина се чувстваха свойски с всички тези обреди и церемонии. А тази жена не бе впечатлена дори от смъртта.

— Роднина ли сте? — попита Финклер. Искаше да й каже, че семейството вече си е тръгнало и ако желае да се присъедини към тях…

Тя се изправи без затруднение и поклати глава.

— Просто стара приятелка.

— Ние също — каза Треслъв.

— Това е един много тъжен ден — рече жената.

Очите й бяха сухи. Много по-сухи от тези на Треслъв. Той нямаше представа колко са сухи очите на Финклер.

— Изключително — каза той. Финклер също кимна в знак на съгласие.