Търсенето на Светия Граал

— Сеньор — казали му те тогава, — ние искаме това да стане довечера или утре.

— Бог ми е свидетел — отвърнал им той — ще бъде така, както желаете.

Ланселот останал в манастира и наредил на младежа да бодърства през цялата нощ в църквата, а на разсъмване, в първия час 22 22 Около шест часа сутринта. на деня, го посветил в рицарско звание, като най-напред двамата с Боорт закрепили за ботушите му по една шпора. Сетне препасал на кръста му меч и му дал традиционния удар зад врата, пожелавайки му Господ да му даде храброст и здрав разум, защото за хубостта вече не се бил поскъпил. Като приключил с въоръжаването на новия рицар, той му казал:

— Драги сеньор, ще дойдеш ли с мен в двора на нашия владетел крал Артур?

— Сеньор — отвърнал юношата, — няма как да дойда с теб.

Тогава Ланселот рекъл на игуменката:

— Госпожо, позволете на вашия нов рицар да дойде с мен в двора на моя владетел краля. Защото пребиваването му там ще му бъде от по-голяма полза, отколкото оставането му тук.

— Сеньор — отвърнала жената, — все още не е редно да прави това, но щом преценим, че за него ще бъде по-благотворно да отиде в кралския двор, ние веднага ще го изпратим там.

Тогава Ланселот се разделил с монахините и потеглил, придружен от своите братовчеди. Препускали заедно и не след дълго пристигнали в Камелот към третия час, когато кралят, съпроводен от голяма свита видни благородници, бил отишъл да се черкува. Още с влизането си в двора тримата братовчеди слезли от конете и се качили в залата, където започнали да си говорят за юношата, когото Ланселот бил посветил в рицарско звание. Боорт отбелязал, че никога през живота си не бил виждал човек, който толкова да прилича на Ланселот, колкото въпросният младеж.

— Кълна се, че ще престана да вярвам в каквото и да е, ако този Галаад не е момчето, заченато от прекрасната дъщеря на богатия Крал Рибар, защото е направо изумително колко много черти от неговия и от нашия род притежава.

— Бога ми — отвърнал Лионел, — и аз вярвам, че е така, защото твърде много прилича на моя сеньор.

Дълго разговаряли двамата по този начин, опитвайки се да измъкнат нещо от устата на Ланселот, но каквото и да си казвали по въпроса, той не промълвил и думичка.

Накрая млъкнали и заоглеждали креслата, наредени около Кръглата маса. Забелязали, че на всяко от тях имало надпис: „Това кресло принадлежи на този и този.“ Продължили да ги разучават, додето не стигнали до голямо кресло, наречено „Опасното кресло“, и намерили върху него наскоро изписан надпис, който разгледали с любопитство и видели, че пише следното: „Изминаха 454 години от разпятието на Иисус до днес и в деня на Петдесетница това седалище трябва да намери своя собственик.“

Като прочели написаното, те си казали един другиму:

— Господи, какво невероятно приключение!

— Кълна се в Бог — рекъл Ланселот, — ако някой наистина иска да пресметне посочения в надписа срок от възкресението на Господ Бог до днес, той, струва ми се, ще открие, че денят, в който това място трябва да бъде заето, е настъпил, защото днес е Петдесетница, а от онова велико събитие са изминали точно 454 години. Затова бих желал написаното да остане в тайна, преди да се появи онзи, за когото това приключение е отредено.

Тогава останалите се наговорили да скрият надписа, като за целта донесли копринена покривка и я разстлали върху креслото.

Когато се върнал от църквата и видял, че Ланселот е пристигнал и е довел със себе си Боорт и Лионел, кралят много се зарадвал, поздравил ги с „добре дошли“ и дал знак да започне празникът — забележителен и великолепен, озарен от радостта на всички рицари от Кръглата маса, че двамата братя отново са сред тях. Монсеньор Говен ги попитал как са се чувствали след заминаването си от кралския двор, а те отвърнали:

— Добре, слава на Господа!

И това било така, защото през цялото това време били здрави и читави.

— Чудесно — възкликнал монсеньор Говен, — това е голяма радост за мен.

Сред възторзите на хората от кралската свита, които не можели да се нарадват на Боорт и Лионел след дългото им отсъствие, кралят наредил да слагат трапезите, защото било време за гощавка. Тогава обаче се изстъпил сенешал Ке и казал:

— Господарю, ако седнеш сега на трапезата, струва ми се, че ще нарушиш тукашния обичай, защото, доколкото си спомняме, ти никога не си сядал на трапезата по време на голям празник, преди пред очите на всички барони от твоя двор да е възникнало някакво важно събитие.