Търсенето на Светия Граал

Тук е уместно да припомним част от разсъжденията на Михаил Бахтин за един вид нормативен език в романа, който той нарича авторитарно слово 13 13 Връзката между Бахтиновото „авторитарно слово“ и езика на интерпретаторите в Търсенето е посочена от Мишел Станеску. Вж.: Michel Stanesco, „Parole autoritaire et «accord des semblances» dans la Queste del Saint Graal “, in Miscellanea Mediaevalia , Mélanges offerts à Philippe Ménard, tome II, Paris, Honoré Champion, 1998, p. 1267–1279. . За разлика от романното слово на героите или на разказвача, чиято гледна точка произтича от определени интереси или от особености на характера, авторитарното слово се представя като надличностна истина, общовалидна като закон. Неслучайно носителите на авторитарното слово в Търсенето не са индивидуализирани — нямат собствени имена, не се отличават с физически особености, всички са в напреднала възраст, не изхождат от лични подбуди. Авторитарното слово бива огласено от типологизирана инстанция на истината, не от личности.

Авторитарното слово на интерпретаторите в Търсенето не влиза в смислов допир с фабулата на романа. Бахтин е доловил много точно неговата радикална другост по отношение на художествения контекст на творбата, в която се вписва: „Авторитарното слово изисква от нас безусловно признаване, то не е свободно усвояване и асимилиране със собственото слово. Затова то не допуска никаква игра с контекста, който го рамкира, игра с неговите граници, не допуска никакви постепенни и неустойчиви преходи и свободно творчески стилизиращи вариации“ 14 14 Михаил Бахтин, „Словото в романа“, Въпроси на литературата и естетиката , изд. „Наука и изкуство“, София, 1983, с. 193. .

Разделението между индивидуалното и авторитарното слово в романа не води началото си от Търсенето . Вълшебникът Мерлин е типичен носител на авторитарно слово: неговите предсказания или обяснения на събития също се представят като надличностни истини 15 15 Вж. например Мерлин — втората част от трилогията в проза Роман за Граала от Робер дьо Борон, изд. „Изток-Запад“, София, 2012. . Авторът на Търсенето просто отива по-далеч в тази посока. Разделяйки словото на своя роман на индивидуално-събитийно и авторитарно, той постига невиждано до този момент напрежение между разказ и коментар. В това напрежение Цветан Тодоров долавя и един по-дълбок процес на оспорване на романното слово: „Своеобразен предшественик на Дон Кихот , тази книга [ Търсенето на Светия Граал ] обявява война на рицарските романи, а посредством тях — и на романа изобщо“ 16 16 Tzvetan Todorov, цит. съч., с. 148. .

Търсенето безспорно подлага на изпитание новия жанр — рицарския роман. Но в хода на това изпитание романът дава поредно доказателство за своята жизненост. Тя се проявява в способността му да приема в своето художествено пространство застрашаващи го идеологии. По принцип цистерцианският ригоризъм е несъвместим с развлекателните литературни жанрове, към които спада и рицарският роман. От тази несъвместимост в Търсенето рицарството излиза девитализирано, обезкървено. Ала не бива да забравяме, че Търсенето е само една брънка от мащабен цикъл рицарски романи. Съвременниците на тази творба, както и нейните преписвачи през следващия XIV век, са я възприемали само като част от по-голямо повествователно цяло. Сред значителния брой ръкописи (поне 41) от XIII и XIV век, съхранили цялостно или частично този роман, само три съдържат единствено Търсенето на Светия Граал . В повечето от ръкописите Търсенето фигурира между Ланселот и Смъртта на крал Артур — две творби, в които рицарският дух доминира изцяло. Този факт показва, че Търсенето се е възприемало не като смъртен удар върху романа, а като смел опит за разширяване на неговото поле.

След тези важни уточнения относно ролята на Търсенето на Светия Граал в развитието на рицарския роман е редно да се запитаме какво означава тук Граалът. Както може да се предполага, въпросът е занимавал неведнъж изследователите и коментаторите. Прегледът на мненията по тази проблематика показва, че колкото по-обобщаващи са заключенията на специалистите, толкова по-разнопосочни са оказват те. Ето някои от най-известните формулировки за значението на Светия Граал в Търсенето : романно проявление на Бог (Албер Пофиле); Божията благодат (Етиен Жилсон); евхаристията и Светият дух (Албер Беген); Светата Троица (Мира Ло-Бородин); търсенето на кода на Божието слово (Цветан Тодоров) и т.н. Множеството интерпретации потвърждава полисемията на Граала. За отбелязване е фактът, че в този роман свещеният съд не е предмет на точно описание. Читателят си го представя последователно като поднос за храна, потир, киворий, ваза. Разказът се спира повече на въздействието от Граала, отколкото на неговата форма. Изхождайки от тази полиморфност и полисемия френската медиевистка Еманюел Баумгартнер отбелязва: „Граалът […] се разкрива по начин, подхождащ на всеки, който го вижда. […] В крайна сметка той е репрезентацията, образът, който всеки от участниците в търсенето изгражда у себе си и проектира върху външния свят, когато се опитва да говори за Бог и за Неговите загадки“ 17 17 Emmanuèle Baumgartner, „Les aventures du Graal“, in Les chemins de la Queste . Etudes sur La Queste del Saint Graal , Orléans, éditions Paradigme, 2004, p. 14. .