Онова, което отличава Търсенето и от религиозните жанрове, и от артуровския роман, е своеобразната стереофония, бих казал дори подчертана разединеност на словото в тази творба. От една страна, предмет на разказа са приключенията на отделните герои. Вече отбелязах, че всъщност приключения или няма, или те свършват зле за героя. Освен това героите не разбират смисъла на онова, което им се случва, а на моменти се питат (като Ланселот) дали видяното е било сън или действителност. В този роман липсват вътрешни монолози, докато Томас, автор на роман за Тристан и Изолда, и Кретиен дьо Троа прибягват именно до този вид слово, за да разкрият мислите и душевната нагласа на своите герои.
Светът на артуровското рицарство е загубил и своята загадъчност (приключенията секват), и своята прозрачност (случващото се е непонятно за героите, а те дори не си дават сметка за това). Вакуумът в приключението и в съзнанието на героите ще бъде запълнен от нов тип персонажи-интерпретатори. Вече стана дума за тях — отшелници, свещеници, монаси. В един, станал вече класически етюд за повествователната структура на Търсенето , Цветан Тодоров отбелязва с основание: „Както рицарите не са можели да знаят, така свещениците не могат да действат: никой от тях не участва в някакво премеждие“ 9 9 Tzvetan Todorov, „La quête du récit“, in Poétique de la prose , Paris, Seuil, 1971, p. 132 (преводът мой — С.А.).
. Пропаст дели както действието от неговата интерпретация, така и рицарите от интерпретаторите.
Някои авторитетни медиевисти 10 10 Например Албер Пофиле, Даниел Поарийон, Жерар Гро и др.
обясняват интерпретаторското слово, дело на категорията Божи хора в творбата, с навлизане на алегорезата в един светски жанр, какъвто е артуровският роман. Под алегореза следва да се разбира тълкуването на алегории. Алегорезата е вид интерпретация, сходна с екзегезата — регламентирано тълкуване на библейски текстове 11 11 Средновековната екзегеза на библейски текстове протича на четири смислови равнища: историческо (или буквално), тропологично (морално), аналогично (сравняват се текстове от Стария с текстове от Новия завет), анагогично (търсят се кореспонденции на земни явления и реалности с отвъдното).
. Основания за присъствие на алегореза в Търсенето има само донякъде. Когато средновековните коментатори тълкуват алегорично Вергилиевата Едеида или Овидиевите Метаморфози , те държат сметка за конкретната фабула. Същата логика следва и библейската екзегеза като отчита историческия или буквалния смисъл на текста: така всички събития в библейските разкази са смятани за исторически достоверни.
С други думи алегорезата и екзегезата са надграждащи интерпретационни практики, които не игнорират буквата на тълкувания текст. През XIII век тези практики излизат от първоначалната си рамка. Алегорията престава да бъде запазена за творби от класическата Античност или за дидактични поеми с християнско съдържание и навлиза в светската литература 12 12 Най-вече с Раул дьо Удан и неговия Роман за крилете (нач. на XIII век) и с Жан дьо Мьон, автор на втората част на Роман за розата (1270). Анализирал съм еволюцията на алегорията в средновековната литература в статията „В светлата гора на алегорията“, Vox litterarum, Култура, комуникация, критика , №4, 2005, с. 6–22.
. Същото разширяване на полето на приложение наблюдаваме и при екзегезата. Така например в своя философски трактат Пир (1304–1307) Данте прибягва до библейската екзегеза, за да тълкува собствената си творба.
Търсенето на Светия Граал се отдалечава от алегорезата и от екзегезата преди всичко по това, че тук глосата, тълкуването игнорира напълно романното събитие — приключението. Какво вече отбелязах, ситуациите, в които попадат героите, сблъсъците с непознати врагове, от които излизат победени или победители, протичат като на сън и сякаш не оставят следа в тяхното съзнание. Случилото се започва да се случва тепърва само в обясненията на интерпретаторите. В този смисъл може да се каже, че единственото предназначение на събитието е то да породи някаква глоса.
Но глосата не е алегореза тъкмо защото не държи сметка за буквалния смисъл на събитието. Тя се различава от алегорията и по друга причина: за разлика от алегоричните творби, изградени около определени персонификации, в Търсенето на Светия Граал такива няма. Езикът на глосата е напълно откъснат от буквалното смислово равнище и няма за предмет фигуративни персонификации. Как да определим този езиков остров?
Читать дальше