Търсенето на Светия Граал

Мисля, че и читателят може сам да изгради за себе си представа за символиката на Граала, за неговото духовно и естетическо въздействие, ако съумее да се потопи в далечния свят на този роман, а после да го погледне и от дистанцията на своето време.

Стоян Атанасов

В навечерието на Петдесетница, когато пристигналите в Камелот рицари от Кръглата маса вече се били черкували и се канели да се настанят по масите, някъде към деветия час 19 19 Към 3 ч. следобед. в залата нахлула на кон много красива госпожица. По плувналия в пот кон си личало, че била яздила с все сила. Скочила тя от коня, пристъпила към краля и го поздравила почтително, а той в отговор я благословил.

— Господарю — разнесъл се гласът й, — за Бога, кажете ми Ланселот тук ли е!

— Да, тук е — отвърнал кралят. — Ето го.

Госпожицата тутакси се насочила към рицаря, когото кралят й бил посочил, и му казала:

— Ланселоте, призовавам те от името на крал Пелес 20 20 Пелес (Пелеас) — в Артуровския цикъл едно от имената на Краля Рибар — пазителя на Граала в Корбеник. Според други версии на легендата се нарича Амфортас. Неговата дъщеря Елан е тази, която носи Граала в свещената процесия. Неин син от Ланселот е рицарят Галаад. да дойдеш с мен в гората отсреща.

Удивеният Ланселот я попитал на кого принадлежи.

— Принадлежа — бил нейният отговор — на оногова, когото споменах току-що.

— И каква нужда имате от мен?

— Ще видиш това сам.

— Бог ми е свидетел — казал накрая Ланселот, — нямам нищо против да дойда.

Веднага повикал един от прислужниците, комуто наредил да оседлае коня и да му донесе доспехите. Последният тутакси изпълнил нареждането му. Станали свидетели на всичко това, кралят и рицарите в двореца много се натъжили. Въпреки това, разбирайки, че Ланселот няма да остане сред тях, го оставили да тръгне. Само кралицата рекла:

— Какво е това, Ланселоте? Нима ще ни изоставиш в този тържествен ден?

— Сеньора — обадила се госпожицата, — обещавам ви, че утре не по-късно от обяд той отново ще бъде при вас.

— Да заминава тогава — рекла кралицата, — защото ако нямаше да се върне до утре, аз не бих се съгласила да ни остави сега.

Ланселот скочил на коня си, госпожицата — също, след което потеглили без повече церемонии и без други придружители освен един оръженосец, дошъл заедно с младата дама. Излезли веднъж от Камелот, те препуснали до гората, където поели по застлан с камъни път и след около половин левга 21 21 Левга — старинна мярка за разстояние, равняваща се на 4,83 км. навлезли в долина и видели в далечината пред себе си женски манастир. Щом наближили, госпожицата свърнала към него.

Като се приближили до портата, оръженосецът извикал, тя се отворила, всички се спешили и влезли вътре. Когато обитателите на манастира разбрали, че е дошъл Ланселот, всички се затичали да го посрещнат и по всичко личало, че правят това с голямо удоволствие. Когато го отвели в една стая и го освободили от доспехите му, той видял, че там има две легла, на които спели двамата му братовчеди Боорт и Лионел. В изблик на радост той ги събудил, а те, отърсвайки се от съня, го познали, след което го прегърнали и разцелували. Щастието на братовчедите от неочакваната им среща било неописуемо.

— Любезни сеньор — обърнал се Боорт към Ланселот, — какво приключение те води тук? Мислехме да те видим в Камелот.

Ланселот им разказал как една госпожица го довела при тях, без той да разбере защо.

Докато си говорели така, в стаята влезли три монахини, водейки със себе си Галаад — прекрасен юноша, толкова строен и добре сложен, че едва ли би се намерил равен нему в целия свят. За ръка го водела, плачейки от вълнение, най-достолепната монахиня. Тя застанала пред Ланселот и му казала:

— Сеньор, водя ти нашия храненик, който е цялата наша радост, утеха и надежда, за да го направиш рицар. Защото по наше мнение няма друг по-достоен мъж, който би могъл да го посвети в рицарско звание, от теб.

Ланселот погледнал младежа и, възхитен от красотата, с която бил надарен, си помислил, че никога през живота си не е виждал толкова блестящ юноша. Очарован и от чистотата, която се излъчвала от него, той се преизпълнил с надежда, че ще извърши достойно дело, ако го посвети в рицарско звание. Затова отговорил на дамите, че ще изпълни молбата им и на драго сърце ще го стори рицар, щом те желаят това.