Гай Транквил - Дванадесетте цезари

31. Когато му съобщили, че ветото на трибуните било отхвърлено, а те самите напуснали града, веднага изпратил тайно напред кохорти63 и за да не възбуди подозрение, нарочно присъствувал на обществено зрелище, обсъждал плана за строеж на гладиаторска школа, участвувал както обикновено в многолюдно пиршество. А после, след залез слънце, на кола, запрегната с мулета от близката мелница, с малка свита тръгнал тайно на път; но факлите угаснали, отклонил се от пътя, дълго се лутал и едва на разсъмване намерил водач и пеша, по съвсем тесни пътечки се измъкнал на главния път. Настигнал кохортите при река Рубикон, границата на неговата провинция, спрял се за малко и премисляйки какво голямо дело предприема, се обърнал към свитата си с думите: "Дори сега все още можем да се върнем. Преминем ли този мост, всичко ще се решава с оръжие."

32. Докато се колебаел, явило му се следното знамение: изведнъж му се привидял човек с удивителен ръст и красота, който седял наблизо и свирел на тръстикова свирка. Когато освен пастирите се стекли да го слушат и много войници от постовете, а между тях и тръбачите, той грабнал тръбата на един от тях, скочил в реката, гръмко изсвирил бойния сигнал и преминал на другия бряг. Тогава Цезар се провикнал: "Да вървим, където ни зоват знаменията на боговете и несправедливостта на противниците! Жребият е хвърлен."

33. Така превел войската; и заобиколен от военните трибуни, пристигнали при него след изгонването си, разкъсал пред събранието дрехата на гърдите си и със сълзи на очи молел войниците да му бъдат верни. Казват, че дори обещавал на всички коннишко състояние64; но това се дължи на погрешно предположение: докато им говорел и ги увещавал, често вдигал палеца на лявата си ръка, за да ги увери, че на драго сърце ще даде и пръстена си на тези, които му помогнат да защити своята чест; а войниците от крайните редици го виждали по-добре, отколкото го чували, и вместо думите възприели това, което предположили от жеста; така плъзнала мълва, че им обещал коннишки пръстени и по четиристотин хиляди сестерции.

34. Най-важните дела, които извършил оттук нататък, са следните: завладял Пицен, Умбрия, Етрурия65; Луций Домиций, който бил незаконно назначен за негов заместник и държал с войска Корфиний66, принудил да се предаде и след това го пуснал; по Адриатическо море се отправил към Брундизий67, където били избягали консулите и Помпей, с намерение да отплуват при първа възможност. След като напразно се опитвал всячески да забави тяхното отпътуване, тръгнал за Рим. Тук се обърнал към сенаторите с реч за положението в държавата и веднага след това нападнал най-силните войски на Помпей, които се намирали в Испания под командуването на тримата легати68 Марк Петрей, Луций Афраний и Марк Варон; преди това заявил между близки, че отива при войска без предводител, а ще се върне при предводител без войска. И въпреки че по пътя го забавила обсадата на Масилия69, която му затворила вратите си, а също и крайно недостатъчните припаси, за кратко време подчинил всички области.

35. От Испания се върнал в Рим, преминал в Македония, обсаждал с мощни укрепления Помпей почти четири месеца, накрая го разбил при Фарсал и го преследвал в бягството му до Александрия; но го намерил там вече убит; разбрал, че Птолемей готви клопка и срещу него, и започнал една неимоверно трудна война в неблагоприятно време и на неблагоприятно място: през зимата, в града на много богат и много изкусен враг, докато сам бил неподготвен и без всякакви военни припаси. След като победил, поверил египетското царство на Клеопатра и на нейния по-малък брат. Не рискувал да превърне Египет в провинция, да не би един ден при по-силен управител да стане източник на размирици. От Александрия се отправил в Сирия и оттам в Понт, обезпокоен от съобщенията, че Фарнак, син на Митридат Велики, използувайки благоприятните обстоятелства, започнал война и се бил възгордял от многократните си успехи. На петия ден след пристигането си, четири чaса след като бил съгледал Фарнак, Цезар го разбил в едно-единствено сражение. Често споменавал щастието на Помпей, който дължал по-голямата си част от военната си слава на такива неспособни за война противници. След това победил Сципион и Юба, които подкрепяли останалите в Африка неприятели, а също и синовете на Помпей в Испания70.

36. През цялата гражданска война не претърпял нито едно поражение; губили са само неговите легати: Гай Курион загинал в Африка, Гай Антоний бил пленен от неприятелите в Илирик, Публий Долабела загубил флотата също в Илирик, а Гней Домиций Калвин - войската си в Понт. Самият Цезар винаги се сражавал изключително благополучно и винаги с несъмнен успех освен два пъти: веднъж при Дирахий71, където Помпей го разбил, но не го преследвал, та Цезар казал, че той не знае да побеждава; втори път при последното сражение в Испания, когато в съвсем безнадеждно положение дори мислел за самоубийство.