Гай Транквил - Дванадесетте цезари

19. От двамата си съперници, Луций Лукцей и Марк Бибул, привлякъл Лукцей; споразумял се с него, понеже бил богат, но не тъй влиятелен, той да обещае пари на центуриите от името на двамата. Като разбрали за този съюз, оптиматите се уплашили, че Цезар няма да се спре пред нищо, ако на такава длъжност има за колега съюзник и единомишленик; подтикнали Бибул към същите щедри обещания и мнозина дори му дали пари, та и Катон не отричал, че тази щедрост е в интерес на държавата.

И тъй,бил избран за консул заедно с Бибул. По същата причина оптиматите се погрижили на бъдещите консули да бъдат дадени съвсем незначителни провинции - само гори и пасища. Тази несправедливост го засегнала много дълбоко и той насочил всичките си действия в полза на Гней Помпей, който бил обиден на сената, загдето се бавел да одобри неговите разпореждания след победата над цар Митридат; помирил Помпей с Марк Крас - двамата неприятели враждували заради големите разногласия от времето на съвместното им консулство; сключил съюз с тях и се споразумели в държавата да не се върши нищо, което един от тримата не одобрява.

20. След като встъпил в длъжност, пръв наредил да се правят и обнародват ежедневно съобщения за събранията на сената и на народа. Възстановил също и древния обичай през месеца, когато фасциите не били в негово разпореждане, пред него да върви слуга, а ликторите да го следват46. Когато внесъл законопроект за земята, а неговият колега се противопоставил, позовавайки се на лоши предзнаменования, Цезар го изгонил с оръжие от форума; на следващия ден Бибул подал оплакване в сената, но никой нямал смелост да внесе доклад срещу това ужасно дело или да предложи някакви мерки, каквито често били гласувани и по-малки безредици. Бибул бил така отчаян, че се оттеглил в дома си и до края на своята длъжност само чрез разпоредби се противопоставял на колегата си.

От този момент Цезар сам ръководел всичко в държавата, и то по своя воля. Някои граждани шегобийци при подписване на документи дори сочели годината не като време на консулите Цезар и Бибул, а на консулите Юлий и Цезар, като споменавали един и същи човек с родовото име и прякора му. Скоро сред народа се разпространили тези стихове:

Областта Стелат, обявена от прадедите за неприкосновена, и Кампанското поле47, оставено за даване под наем в полза на държавата, разделил без жребий между дванадесет хиляди граждани с три и повече деца. Публиканите48 искали намаление на откупната цена: намалил я с една трета и ги предупредил открито да не предлагат неумерени суми при откупването на новите данъци. Щедро раздавал и всичко, каквото му поискали, без да среща ничия съпротива, а ако някой се опитвал да му пречи, заплашвал го. Марк Катон му се противопоставял при разискванията: заповядал на ликтора да го извлече от курията и да го прати в затвора. Луций Лукул, който му възразявал дръзко, така наплашил с клевети, че той сам паднал на колене пред него. Цицерон при едно съдебно дело окайвал положението на държавата: същия ден в край на заседанията Цезар удовлетворил един отдавнашен стремеж на неговия неприятел патриция Публий Клодий, като го направил плебей49. Накрая срещу цялата опозиционна групировка подкупил човек, който да направи признание, че го подстрекавали да убие Помпей, и пред трибуната да назове като инициатори предварително уговорени лица. Но едно-две имена били споменати съвсем неоснователно и предизвикали подозрение за измама; тогава загубил надежда за успех от прибързаното си начинание и както се смята, отровил доносника50.

21. По това време взел за жена Калпурния, дъщерята на Луций Пизон, негов приемник на консулската длъжност, а дъщеря си Юлия омъжил за Гней Помпей, като развалил годежа и със Сервилий Цепион, главен свой помощник в борбата срещу Бибул. След като се сродил с Помпей, него започнал да пита пръв за мнението му, въпреки че дотогава се обръщал най-напред към Крас: а според обичая през цялата година се запазвал този ред за изказвания, който консулът установявал на януарските календи (1 януари).

22. И тъй, с поддръжката на тъста и зетя си при гласуването от всички провинции си избрал Галия, чиито богати възможности и удобна обстановка подхранвали надеждата му за триумф. Отначало получил само Цизалпинска Галия с Илирик51 по Витиниевия закон52; веднага след това сенатът му поверил и Транзалпинска Галия53, от страх да не би, ако му я откаже, народът да му я даде. Преизпълнен от радост, не се сдържал след няколко дена да се похвали пред цялата курия, че въпреки нежеланието и жалбите на враговете си е постигнал своите цели и сега на всички ще стъпи на главите. А когато някой, за да го засегне, подхвърлил, че за една жена това няма да е лесно, отговорил полушеговито, че и Семирамида е царувала в Сирия, и амазонките са владеели някога голяма част от Азия.