Гай Транквил - Дванадесетте цезари

23. В края на неговото консулство преторите Гай Мемий и Луций Домиций пожелали да разгледат делата през изтеклата година: Цезар възложил разследването на сената, но понеже никой не се нагърбил с това, след три дни, пропилени в безплодни спорове, заминал за провинцията. Веднага неговият квестор бил даден под съд по няколко обвинения- предупреждение за самия него. А скоро след това го обвинил народният трибун Луций Антистий; и единствено след като се обърнал към цялата колегия на трибуните, Цезар успял да отложи привличането под съд, докато отсъствува по държавни дела. За да си осигури спокойствие за в бъдеще, непрестанно полагал усилия да обвърже с някакво задължение висшите магистрати всяка година; а подпомагал и позволявал да бъдат избрани само тия кандидати, които се съгласявали да го защитават през отсъствието му; без колебание искал от някои клетва и дори писмено обещание за това.

24. Но когато кандидатът за консулство Луций Домиций открито го заплашил, че като консул ще стори онова, което не успял като претор, и ще му отнеме войската, Цезар извикал Крас и Помпей в Лука, град в неговата провинция, и ги подтикнал да искат второ консулство, за да провалят Домиций. С тяхна помощ успял да продължи мандата си с още пет години. Окуражен от това, към легионите, получени от държавата, прибавил други, на които сам заплащал; дори един от тях, наречен с галското наименование "Алауда" (Чучулига), набрал от транзалпински племена. Обучил ги и ги въоръжил по римски образец, а по-късно на всички дал римско гражданство. След това не пропущал ни един случай за война, дори несправедлива и опасна, и без да бъде предизвикан, нападал и съюзните, и вражески племена; стигнало се до там, че по едно време сенатът решил да изпрати комисия за проучване на положението в Галия, а някои предлагали Цезар да бъде предаден на неприятелите. Но тъй като работите му вървели успешно, в негова чест били уреждани по-чести и по-продължителни молебени, отколкото за който и да е друг пълководец в миналото.

25. През деветте години на свето управление извършил, общо взето, следното:

Цяла Галия с граници Пиренеите, Алпите, Цебена54 и реките Рейн и Родан,чиято обща дължина е три хиляди и двеста мили55, превърнал в провинция, с изключение на съюзните племена и тези, които имали заслуги към Рим; наложил годишен данък четиридесет милиона сестерции. Пръв от римляните направил мост през Рейн, нападнал германците, които живеели отвъд реката, и им нанесъл огромни поражения. Нападнал и британците, дотогава непознати, победил ги и изискал от тях пари и заложници. При толкова много успехи имал само три несполуки: в Британия, когато флотата му била почти унищожена от морска буря; в Галия, където при Герговия56 един негов легион бил напълно разбит; в пределите на германците били убити от засада неговите легати Титурий и Аврункулей.

26. По същото време загубил първо майка си, после дъщеря си и скоро след това внука си. Междувременно убийството на Публий Клодий хвърлило в смут държавата и сенатът решил да бъде избран само един консул - Гней Помпей. Народните трибуни искали да го назначат колега на Помпей; но понеже краят на управлението му в Галия наближавал, Цезар уговорил с тях да се обърнат по-добре към народа с предложение да му бъде позволено да кандидатствува за второ консулство задочно,та да не напуща провинцията преждевременно, преди завършването на войната. Постигнал това и изпълнен с надежди, си поставил още по-високи цели, като не пропущал случай и в частни, и обществени дела да проявява щедрост или да услужи на когото и да било. Започнал да строи форум от военната плячка, като само площта му струвала над сто милиона сестерции. Обещал на народа гладиаторски игри и пиршество в памет на дъщеря си - нещо, което преди това никой не бил прави. За да ги очакват с по-голямо нетърпение, доставил всичко необходимо за пира не само от условените месари, но и от своето домакинство. Навсякъде, където знаменити гладиатори се биели пред враждебни към тях зрители, нареждал да ги извличат бързо със сила и да запазят живота им. Новите гладиатори давал на обучение не на професионални учители в школа, а в частни домове на римски конници и дори на сенатори, които владеели оръжието; от писмата му се вижда, че настойчиво ги молел да се заемат с обучението на всеки един поотделно и лично да ръководят упражненията. На войниците от легионите удвоил заплатата за вечни времена. Имало ли жито в изобилие, раздавал го без мярка и без сметка, а понякога давал на всеки войник по един роб от плячката.