Гай Транквил - Дванадесетте цезари

27. За да запази роднинството и приятелството с Помпей, предложил му за жена Октавия, внучка на сестра си, макар че била омъжена за Гай Марцел, а сам поискал да сключи брак с дъщеря му, годеница на Фауст Сула. Всички приятели на Помпей и голяма част от сената обвързал със заеми, безлихвени или с малка лихва; хората от другите съсловия го спохождали по негова покана или по свое желание, отпращал с най-богати дарове, също и либертините и робите, любимци на своите господари и патрони. Бил единствена и най-сигурна защита за подсъдими, длъжници и прахосници, с изключение на ония, които дотолкова били затънали в престъпления, бедност или разврат, че и той не можел да им помогне. Казвал им ясно и открито, че за тях е нужна гражданска война.

28. С не по-малко усърдие привличал към себе си царе и провинции по целия свят: на едни дарявал хиляди пленници, на други, без одобрението на сената и народа, изпращал на помощ войски, където и когато пожелаели; украсил със своите забележителни сгради и най-мощните градове не само в Италия, Галия и Испания, но и в Азия и в Гърция. Всички били поразени и се питали накъде води всичко това, докато накрая консулът Марк Клавдий Марцел, обявявайки с едикт, че ще действа в полза на върховните държавни интереси, предложил на сената да бъде изпратен заместник на Цезар преди изтичането на законния срок, защото войната е завършена, мирът - възстановен и победителят трябва да разпусне войските си; също да не се приема в комициите кандидатурата му задочно, понеже Помпей не бил направил уговорка за него в приетото народно постановление. Случило се така: когато Помпей внасял закона за правата на длъжностните лица, в главата, в която се забранявало задочното кандидатствуване за длъжности, от разсеяност не направил изключение за Цезар; поправил грешката едва след като законът бил гравиран на медна плочка и прибран в държавната хазна. Но Марцел не се задоволил да отнеме на Цезар провинциите и привилегията: предложил и на преселниците, изведени в Нови Ком57 от цезар според Ватиниевия закон, да се отнеме гражданското право, защото било дадено противозаконно и с нечестни намерения.

29. Това разтревожило Цезар; и понеже смятал, както често го чували да казва, че докато е първенец на държавата, е по-трудно да го изтикат от първото място на второ, отколкото после от второто на последно, съпротивлявал се с всички сили, отчасти чрез ветото на народните трибуни , отчасти с помощта на другия консул - Сервий Сулпиций. Когато на следващата година Гай Марцел, който станал консул след братовчед си Марк, си поставил същите цели, Цезар успял срещу големи суми да си осигури като защитници неговия колега Емилий Павел и най-нападателният трибун Гай Курион. Но когато видял, че всички все по-упорито действат срещу него и че вече са определени консули от противната групировка, помолил с писмо сената да не му отнемат привилегията, дадена му от народа, или и останалите пълководци58 да напуснат войските си; надявал се, както смятат, че щом пожелае, ще свика ветераните си по-лесно, отколкото Помпей нови войници. Предложил на противниците си да разпусне осем легиона и да напусне Транзалпинска Галия при условие, докато стане консул, да си запази два легиона и Цизалпинската провинция или поне един легион с Илирик.

30. Сенатът обаче не се намесвал, а противниците не се съгласявали на каквото и да е споразумение за държавата; тогава преминал в Отсамна Галия, завършил съдебните заседания и се установил в Равена, с намерение да отмъсти с война, ако сенатът вземе по-сурови мерки срещу народните трибуни59, които се застъпвали за него.

Това било само претекст за гражданска война, причините, както смятат, били други. Гней Помпей твърдял, че понеже с частните си средства Цезар не можел нито да завърши частните си строежи, нито да задоволи очакванията на народа след завръщането си, решил да създаде смут и размирици. Други пък казват, че се страхувал да не го принудят да даде сметка за всичко, което сторил през първото си консулство, без да зачита поличбите, законите и възраженията на магистратите: наистина Марк Катон нееднократно заявявал и се кълнял, че щом Цезар разпусне войската, веднага ще го даде под съд; и сред народа се говорело, че ако се върне като частно лице, ще трябва като Милон да се защитава пред съдиите, заобиколен от въоръжена охрана60. Това звучи толкова по-правдоподобно, защото и Азиний Полион разказва, че в битката при Фарсал61 цезар, гледайки победените и разбити неприятелски редици, казал следното: "Сами си го търсеха. Въпреки всичките си подвизи аз, Юлий Цезар, щях да бъда осъден, ако не бях поискал помощ от войската." А някои мислят, че бил свикнал вече да разполага с власт и затова, като претеглил внимателно своите сили и силите на неприятелите, използувал случая да стане върховен господар - негова младежка мечта. Както изглежда, и Цицерон е мислил същото, защото в третата книга на "За задълженията" пише, че в устата на Цезар винаги са били следните стихове на Еврипид, които той превежда така: