Гай Транквил - Дванадесетте цезари

13. Изгубил надежда да получи Египет и започнал да се домогва до длъжността велик понтифекс37 с прекалено разточителна щедрост. Казват, че когато пресметнал огромните си дългове сутринта на тръгване към комициите, казал на майка си, докато го целувала, че "или ще се върне като понтифекс, или изобщо няма да се върне". И така успял да надмине двамата си изключително влиятелни съперници, далеч по-възрастни и по-знатни от него, че дори в техните собствени триби събрал повече гласове, отколкото те двамата във всичките.

14. Бил избран за претор при разкриването на заговора на Катилина и когато целият сенат осъдил на смърт участниците в това престъпление, единствен той предложил да се конфискуват имуществата им, а тях да разпратят по муниципиите38 и там да ги държат под стража; като посочил каква народна ненавист очаква привържениците на по-строги мерки, им внушил такъв страх, че Децим Силан, избран за консул, се пресрамил да смекчи своето предложение - да го промени съвсем, би било позор - и заявил, че са го изтълкували по-строго, отколкото сам имал пред вид. Цезар щял да постигне своето - толкова много сенатори, между които и братът на консула Цицерон39, били вече на негова страна, но речта на Марк Катон40 върнала решимостта на колебаещия се сенат. Ала дори тогава продължавал да се противопоставя, докато накрая тълпата римски конници, които с оръжие охранявали сената, ги заплашили със смърт за невъздържаното му упорство; с извадени мечове настъпили толкова близо, че седящите до него сенатори го изоставили и неколцина, за да хо защитят, го прегърнали и покрили с тогите си. Тогава, явно уплашен, не само се оттеглил, но и до края на годината не идвал в курията41.

15. В първия ден от своето преторство наредил на Квинт Катул42 да даде пред народа отчет за възстановяването на Капитолия и дори направил предложение това дело да бъде поверено на друг. Но бил безсилен да се справи с единодушието на оптиматите и като видял как те изоставили веднага новоизбраните консули и се стекли на тълпи с твърдото решение да се съпротивляват, отказал се от това начинание.

16. И все пак, когато народният трибун Цецилий Метел въпреки ветото на своите колеги внесъл изключително бунтовни законопроекти43, Цезар твърдо го поддържал и защитавал, докато сенатът с декрет не отстранил и двамата от държавното управление. При все това имал дързостта да остане на длъжност и да продължи съдебните дела; но като научил, че се готвят да го отстранят с насилие и оръжие, разпуснал ликторите, съблякъл преторската тога и тайно се прибрал в къщи, с намерение, пред вид момента, да се оттегли на спокойствие. Усмирил тълпата, която на другия ден се стекла сама, без принуждение, и бурно предлагала помощта си, за да бъде върнат на длъжност. Тъй като това било съвсем неочаквано, сенатът, свикан набързо във връзка с това събиране, му изказал благодарност чрез първенците си, поканил го в курията, похвалил го най-велеречиво, отменил последния декрет и го възстановил на предишната му длъжност.

17. Но се натъкнал на нова опасност: бил обявен за привърженик на Катилина - и пред квестора Новий Нигер от доносника Луций Ветий, и пред сената - от Квинт Курий, на когото била определена държавна награда, защото пръв разкрил плановете на съзаклятниците. Курий твърдял, че научил това от Катилина, а Ветий дори обещал да представи собственоръчно писмо на Цезар до Катилина. Това според Цезар било съвсем нетърпимо; успял да склони Цицерон да му свидетелствува, че доброволно е приел от него някои сведения за заговор; с това лишил Курий от награда. Ветий наказал жестоко: залогът, внесен от него при доноса, бил задържан, имуществото му - конфискувано; и едва ли не разкъсан от тълпата пред трибуната, бил хвърлен в затвора. Там пратил и квестора Новий, задето допуснал обвинение срещу лице с по-висок ранг.

18. След преторството получил по жребий Отвъдна Испания; кредиторите, които го задържали, успял да отстрани благодарение на поръчители44 и противно на обичая и закона заминал за провинцията, преди да получи официално назначение и средства. Не е ясно дали се е страхувал от съдебното дело, което го заплашвало като частно лице, или е бързал да се отзове на молбите на съюзниците за помощ. Щом възстановил реда в провинцията, също тъй бързо, без да дочака заместника си, се върнал в Рим с искания за триумф и консулска длъжност45. Но денят на изборите бил вече обявен и можел да участвува само ако влезе в града като частно лице; опитал се да заобиколи законите, но поради силната съпротива бил принуден да се откаже от триумфа, за да го допуснат до изборите за консул.