Гай Транквил - Дванадесетте цезари

Проверката на населението извършил не по установения ред и на обичайното място80, а по квартали чрез притежателите на големи къщи; броя на тия, които получавали жито от държавата, намалил от триста и двадесет хиляди на сто и петдесет хиляди души. И за да не настанат след време нови смутове заради преброяванията, наредил всяка година по жребий между невключените в списъка да се определят лицата, които преторът да вписва вместо починалите.

42. Осемдесет хиляди граждани били разселени по задморските колонии; но за да осигури население и за обезлюдения Рим, със закон забранил гражданите между двадесет и шестдесет години, които не били на военна служба, да отсъствуват от Италия повече от три години; сенаторските синове да пътуват в чужбина, освен във военна или гражданска свита на длъжностно лице; наредил на скотовъдците най-малко една трета от пастирите им да са свободни хора. На всички лекари и на учителите по благородни изкуства81 в Рим дарил римско гражданство, за да направи пребиваването им тук по-желано, а и други да привлече. Дълговете не отменил и тъй разочаровал честите длъжници, но постановил да върнат заемите, като имуществата им се оценят по стойността от преди гражданската война и от дълга се извади лихвата в брой или в проценти. Така дългът спадал почти с една четвърт. Разпуснал всички колегии82 освен създадените в най-старо време. Увеличил наказанията за престъпления; и понеже богатите се решавали по-лесно да престъпят закона, тъй като и в изгнание запазвали наследствените си имоти, то, както пише Цицерон, за убийство на гражданин отнемал цялото имущество, а за други престъпления - половината.

43. Съдел много съвестно и строго. Осъдените за изнудване дори изгонвал от сенаторското съсловие. Разтрогнал брака на един бивш претор, който се оженил за една жена два дни след развода и с предишния съпруг, макар че нямало подозрение за прелюбодеяние. Наложил вносно мито върху чуждестранните стоки. Забранил използуването на лектики и носенето на пурпурни дрехи и бисери освен за определени лица и възрасти и в определени дни. Следял особено строго да се спазва законът срещу разкоша83: по пазара за месо поставил стражи, които изземвали и му донасяли забранените лакомства; а понякога изпращал ликтори и войници да вземат от трапезата поднесените вече ястия,които стражите били пропуснали.

44. За украсата и застрояването на града, а и за защита и разширяване на държавата, от ден на ден замислял все повече и все по-големи планове: най-напред да издигне невиждан дотогава храм на Марс, като затрупа и изравни езерото, в което устроил зрелище с морски бой; навръх Тарпейската скала84; да сведе гражданското право в определени рамки и най-доброто и най-необходимото от безбройните и несвързани помежду си закони да събере в колкото се може по-малко книги; да открие колкото се може по-богати обществени библиотеки с книги на гръцки и латински, грижата за събирането и подреждането на които възложил на Марк Варон85; да пресуши Помптинските блата86; да отводни Фуцинското езеро87; да прокара път от Адриатическо море през Апенините чак до Тибър; да прокопае канал през Истъм88; да усмири даките, нахлули в Понт и Тракия; веднага след това през Малка Армения89 да тръгне на война срещу партите90, но да не влиза в сражение, без да проучи предварително силите им.

Тези планове и замисли осуетила смъртта. Но преди да разкажа за нея, ще бъде уместно да опиша накратко неговия външен вид, навици, облекло, нрав, а също и заниманията му през мирно и военно време.

45. Казват, че бил висок на ръст, с бяла кожа, изящно тяло, възпълно лице, живи черни очи; здравето му било добро, само към края на живота си започнал често да губи съзнание и да се стряска насън. На два пъти в разгара на дейността си имал пристъпи на епилепсия. С грижите за тялото си даже прекалявал: не само старателно се стрижел и бръснел, но и както някои го упрекват, дори си скубел космите. Най-болно място му била грозната плешивост, заради която често се чувствал под прицела на подигравки. Затова обикновено сресвал напред оредялата си коса и от всички почести, гласувани му от сената и народа, с най-голямо удоволствие приел и използувал правото да носи постоянно лавров венец.

Дори облеклото му, както разправят, биело на очи: носел сенаторска туника с широка пурпурна ивица и с ресни на ръкавите и винаги хлабаво препасана над пурпура91 - оттук произлиза честото предупреждение на Сула към оптиматите да се пазят от лошо препасания хлапак.