lovech - Kolekcionerut na kosti

- В гроба ли са го застреляли?

- Да. Никъде наоколо няма следи от кръв.

Райм усети, че започва да го гложди любопитство, но каза:

- И за какво толкова съм ви притрябвал?

Селито се усмихна, показвайки жълтите си зъби:

- Изправени сме пред голяма загадка, Линк. Цял куп веществени доказателства, които не се връзват по никакъв начин.

- Така ли?

Явно ставаше дума за такова убийство, при което всяка улика е от значение.

- Да, наистина е много странно. Прочети доклада. Мо­ля те. Ще ти го оставя тук. Как работи това чудо?

- Нямам време, Лон - запротестира Райм.

- Доста интересно приспособление - отбеляза Банкс, като оглеждаше устройството за прелистване на книги.

Райм не отговори. Зачете първата страница. После пре­мести внимателно пръста си на милиметър встрани. Гумената пръчка прелисти страницата.

„Наистина странно“ - помисли си той.

- Кой е направил огледа на местопрестъплението?

- Самият Перети. Като чу, че жертвата е единият от отвлечените с таксито, веднага дотърча.

Райм продължи четенето. За минута литературната твор­ба на полицай без въображение го погълна напълно. На вра­тата се позвъни. Сърцето му заби лудо. Обърна очи към Том. Очите му бяха студени и дадоха на болногледача ясно да раз­бере, че времето за приказки е минало. Том кимна и незабав­но се запъти към стълбището.

Всички мисли за шофьори на таксита и за веществени доказателства се изпариха от ума на Линкълн Райм.

- Доктор Бъргър - съобщи Том по уредбата за оповес­тяване.

Най-после. Найнай-после.

- Е, съжалявам, Лон. Налага се да ви отпратя. Радвам се, че се видяхме. - Усмихна се. - Интересен случай.

Селито се подвоуми, после стана:

- Ще изчетеш ли доклада до край, Линк? Да ни кажеш какво мислиш.

- Разбира се - отвърна Райм и отпусна глава върху въз­главницата.

Паралитици като Райм, които свободно движат шията си, могат да управляват десетина уреда с главата си. Но Райм не искаше да се натоварва допълнително. Толкова малко удо­волствия му оставаха, че отказваше да се раздели с възмож­ността блажено да отпусне глава върху двестадоларовата си възглавница. Гостите го бяха уморили. Беше едва дванаде­сет, а единственото, което му се искаше, бе да се отпусне и да заспи. Мускулите на врата го боляха.

Селито и Банкс бяха почти на вратата, когато Райм ги спря:

- Лон, чакай.

Детективът се обърна.

- Трябва да знаете нещо много важно. Пред вас е само половината от местопрестъплението. Важна е другата по­ловина - първото местопрестъпление, откъдето е тръгнал. Домът му, където се крие. И ще вие адски трудно да го от­криете.

- Защо мислиш, че има друго местопрестъпление?

- Защото той не е застрелял жертвата при гроба. Заст­релял е мъжа на първичното местопрестъпление. И вероят­но там държи и жената. Намира се под земята или в някоя много безлюдна част на града. Или и двете... Защото, Банкс - Райм изпревари въпроса на младия детектив, - никой не би рискувал да застреля някого и да държи пленник на място, където могат да го чуят.

- Може да е използвал заглушител.

- По куршума няма следи от гума, нито от памук.

- Но защо няма следи от кръв около гроба? - възрази Банкс.

- Нали жертвата е простреляна в лицето?

- Ами да - отвърна Банкс и се усмихна глупаво. - Как разбрахте?

- Много е болезнено, жертвата става съвсем безпомощна, тече много малко кръв при този малък калибър. Раната рядко е смъртоносна, ако не е засегнат мозъкът. При тези обстоятел­ства убиецът може да води жертвата накъдето си поиска. Каз­вам „убиец“ в единствено число, защото той е само един.

- Ама... имаше два вида следи - почти прошепна Банкс, като че обезвреждаше противопехотна мина.

Райм въздъхна:

- Обувките са еднакви. Следите са от един и същи чо­век, който е минал по един и същи път два пъти, за да ни заблуди. И следите в едната посока са със същата дълбочина като тези в обратната. Следователно убиецът не е носил деветдесеткилограмов товар нито в едната, нито в другата по­сока. Жертвата боса ли беше?

Банкс прегледа бележките си:

- По чорапи.

- Добре, значи убиецът е носил обувките на жертвата, докато се е разхождал напред-назад.

- Ако не е дошъл от стълбата, тогава как?

- Довел е жертвата по линията. Вероятно от север.

- Към линията няма други стълби откъм улицата.

- Но има тунели по самата линия. Свързани са с мазе­тата на някои от старите складови помещения по Единадесе­то авеню. През сухия режим един гангстер, Оуни Мадън, е накарал хората му да ги прокопаят, за да прекарва контра- бандно уиски с влаковете към Олбани и Бриджпорт.