lovech - Kolekcionerut na kosti

- Тами Джийн Колфакс. За по-кратко ѝ викат Ти Джей. Двадесет и осем годишна. Работи за Морган Стенли.

Райм забеляза, че и Банкс носи пръстен. Сигурно от аби­туриентската вечер. Младежът бе прекалено изтупан, за да е завършил проста гимназия. Явно не бе помирисвал казарма. Нищо чудно на пръстена да е гравирано „Йейл“. „И това ми било детектив от „Убийства“. Накъде върви светът!“

Младият полицай стисна чашата между дланите си, ръ­цете му слабо трепереха. С едва забележимо движение на безименния си пръст Райм задейства няколко команди и из­ключи компютъра. Опитваше се да не изразходва силите си за маловажни неща като отопление и климатична инстала­ция. Пазеше ги за по-необходимите светлини, компютъра и устройството за прелистване на книги. Но когато в стаята станеше студено, носът му потичаше. А това вече е истинс­ко мъчение за паралитик.

- Няма ли искане за откуп? - попита Райм.

- Не.

- Ти ли водиш разследването?

- Да - отвърна Селито. - Под командването на Джим Полинг. Бихме искали да прегледаш доклада от местопрес­тъплението.

- Аз ли? - изсмя се Райм. - Та аз не съм поглеждал доклад от местопрестъпление от три години. Какво очаква­те да ви кажа?

- Цял куп неща, Линк.

- Кой е началник на ЦСО?

- Винс Перети.

- Протежето на конгресмена. Накарайте него да прег­леда доклада.

Селито се замисли за момент:

- Ние предпочитаме теб.

- Кои „ние“?

- Началникът ми. Има ти пълно доверие.

- И как - попита Райм със скромна усмивка - ще се почувства капитан Перети, като научи за този вот на недове­рие към него?

Селито стана и закрачи из стаята, започна да оглежда купчините списания: „форензик сайънс ревю“, каталози на компанията за научна екипировка „Хардинг и Бойл“, годиш­ника на Скотланд Ярд, списанието на Американския колеж за криминолози, „Доклади на Американското дружество на съдебните следователи“, „форензикс“, списанието на Меж­дународния институт по криминология.

- Погледни ги - подкани го Райм. - Броевете са от пре­ди векове. Потънали са в прах.

- Тук всичко е потънало в прах, Линк. Защо не си поразмърдаш задника и не подредиш тази кочина?

Банкс изглеждаше ужасен от тези думи. Райм едва се сдържа да не избухне в смях. Раздразнението му бе премина­ло и сега се забавляваше. Съжали, че със Селито вече не се виждаха, но бързо се отърси от това чувство:

- Съжалявам, не мога да ви помогна.

- От понеделник започва мирна конференция. Трябва...

- Каква конференция?

- В ООН. Посланици, държавни глави. В града ще прис­тигнат десет хиляди важни клечки. Чу ли за онова нещо в Лондон преди два дни?

- „Нещо“ ли?

- Опитали се да взривят хотела, където се провеждала среща на ЮНЕСКО. Кметът умира от страх, че някой може да направи същото и тук. Не иска да вижда неприятни заг­лавни страници в „Пост“.

- Май има още един малък проблем - добави кисело Райм. - Госпожица Тами Джййн надали ще се забавлява на връщане вкъщи.

- Джери, кажи му подробностите. Подразни апетита му.

Банкс насочи вниманието си от краката на Райм към лег­лото му, което (както самият Райм си призна) бе далеч по-ин­тересно. Особено контролното табло. Приличаше на нещо ка­то космически кораб и струваше почти също толкова скъпо.

- Десет часа след отвличането намерихме мъжа, Джон Улбрехт, прострелян и заровен жив край релсите на желез­ницата близо до кръстовището на Тридесет и седма и Едина­десето авеню - каза Банкс. - Беше мъртъв. Но е заровен жив . Прострелян е с калибър 0.32 - Банкс вдигна поглед и уточни:

- Това е като „Хонда Акорд“ сред куршумите.

„Значи убиецът си пада по екзотичните оръжия - помис­ли си Райм. - Този Банкс изглежда умен. Единственото, от което страда, е младостта: може да я надживее, а може и не.“ По отношение на себе си Линкълн Райм смяташе, че никога не е бил млад.

- От каква цев са изстреляни?

- Шест нареза, лява резба.

- Значи убиецът има „Колт“ - заключи Райм и поглед­на схемата на местопрестъплението.

- Казахте „убиец“ - продължи младият детектив. - Всъщност са „убийци“.

- Какво?

- Двама души. Има две следи от стъпки около гроба и под желязната стълба, водеща нагоре към улицата.

- Има ли някакви отпечатъци по стълбата?

- Не. Избърсали са я. Добре са се справили. Следите оти­ват до гроба, после се връщат към стълбата. Така или иначе, трябва да са били двама, за да завлекат жертвата. Тежи пове­че от деветдесет кила. Сам човек не може да го занесе.

- Продължавайте.

- Занесли са го до изкопа, пуснали са го вътре, застре­ляли са го и са го заровили, после са се върнали до стълбата, качили са се и са избягали.