lovech - Ubiyte Raym

— Зловещо ли? Какво, по дяволите, означава „зловещо“?

Линкълн Райм не обичаше отвлечените понятия. Предпо­читаше твърдите определения, като „студен“, „кален“, „син“, „зелен“, „остър“. Дори недоволстваше, когато партньорката му използваше думи като „малък“ и „голям“. „Говори в ми­лиметри, Сакс, или изобщо не го казвай“ - повтаряше той. Затова Амелия Сакс винаги носеше линийка при огледите.

„Ами, зловещо, Райм - помисли си тя. - Не си ли изпит­вал такова чувство?“ По радиостанцията обясни:

— Накачил е плакати. От „Пришълецът“, от „Звездни рейнджъри“ - онези големи буболечки, които убиват хора. Ня­кои е рисувал сам. Изглеждат свирепи. Стаята е мръсна. Има останки от храна, много книги, дрехи, насекомите в буркани­те. Друго май няма.

— Дрехите мръсни ли са?

— Да. Взех един добър образец - чифт панталони, целите в петна. Дълго време не са прани; сигурно има тонове следови улики по тях.

Тя прибра панталоните в найлонов плик.

— Има ли ризи?

— Само фланелки. Нищо с джобове.

Криминолозите обожават джобове. Вътре могат да се на­мерят всякакви полезни улики.

Зад гърба ѝ се чу шумолене. Тя се обърна. Звукът идваше от един буркан. Десетки кафеникави насекоми с дълги крака пълзяха по купчина сухи листа.

Амелия Сакс страдаше от клаустрофобия. Вонящата, горе­ща, мрачна стая и затворените в буркани насекоми я ужасява­ха. Побиха я тръпки, сякаш буболечките пълзяха по тялото ѝ.

Представи си Мери Бет, затворена в някакво подземие, и почувства гняв. Искаше ѝ се да вземе един от флаконите с „Райд“ и да избие всички гадини, но, разбира се, никога не би замърсила местопрестъпление. Главното правило на Райм бе: „Единственото, което трябва да остане след криминолога, е споменът, че е бил там.“ Сакс си наложи да се успокои и продължи:

— Намерих два бележника, Райм. Джим Бел и другите полицаи сигурно не са им обърнали внимание.

— Не прави никакви предположения за действията на ко­легите ни. Действай, сякаш местопрестъплението е непокът­нато.

— Добре.

Тя запрелиства бележниците:

— Не са дневници. Няма карти. Няма нищо за отвличане­то... Правил е скици на насекоми... Я чакай! Рисувал е насе­комите, които са в бурканите.

— Има ли рисунки на момичета? Порнографски, садис­тични?

— Не.

— Вземи бележниците. Какво ще кажеш за книгите?

— Сигурно са стотина. Учебници, книги за животни... Ча­кай, ето нещо друго, годишник на гимназията. Отпреди пет години.

Райм заговори с някого в стаята. После - отново по ради­останцията:

— Джим казва, че Лидия е на двайсет и шест. Трябва да е завършила училище преди осем години. Провери на „М“. Макконъл.

Сакс разлисти дневника:

— Да. Снимката на Мери Бет е изрязана. Съвпада с кла­сическия профил на изнасилвач.

— Психологическите профили не ни интересуват. В мо­мента търсим улики. Виж другите книги. Вземи онези, които чете най-често.

— И как да...

— По захабяването на страниците. Започни с онези, ко­ито са най-близко до леглото. Вземи четири-пет от любими­те му.

Сакс избра четири от книгите с най-измърсени страници: „Наръчник на ентомолога“, „Полеви определител на насеко­мите в Северна Каролина“, „Водни насекоми в Северна Аме­рика“ и „Миниатюрният свят“.

— Готово, Райм. Много е подчертавал. Означил е някои пасажи със звездички.

— Добре, вземи ги. Искам обаче да откриеш нещо по-необичайно.

— Не виждам нищо такова.

— Търси още, Сакс. Момчето е на шестнайсет. И друг път си разследвала непълнолетни престъпници. Децата живеят в свой свят. Мисли като шестнайсетгодишна. Къде щеше да си скриеш най-ценните неща?

Тя погледна под дюшека, и чекмеджетата, под парцаливите възглавници. Светна с фенерче, за да огледа между лег­лото и стената.

— Открих нещо, Райм...

— Какво?

Бе намерила купчина смачкани салфетки и тубичка вазе­лин. Разгледа една от салфетките. Бе изцапана със засъхнала сперма.

— Под леглото има десетки мръсни салфетки. Явно на­шето момче добре работи с дясната ръка.

— На шестнайсет е. Бих се учудил, ако не го правеше. Вземи една салфетка за ЦНК-тест.

Под леглото имаше и още нещо: евтин скицник с рисунки на насекоми - мравки, оси, бръмбари. На една страница бе залепена снимка на Мери Бет Макконъл. Имаше и албум със снимки, все на същото момиче. Бяха лепкави. Повечето бяха направени в двора на училището или на улицата. На две от тях момичето бе по бански на брега на някакво езеро. И на двете беше наведена и на преден план изпъкваше седали­щето ѝ. Сакс съобщи на Райм за откритието си.