lovech - Ubiyte Raym

— Ама семейството на Гарет загина при катастрофа. Лично видях доклада!

— Да не би Мейсън да го е писал?

— Не помня. Може и той да е - призна Бел. Погледна Райм с възхищение: - Как, за бога, разбра всичко това?

— О, лесно беше. Защото през юли няма скреж. Поне не в Северна Каролина.

— Скреж ли?

— Говорих с Амелия. Гарет ѝ разказал, че в нощта, кога­то семейството му загинало, колата била цялата в скреж, а родителите и сестра му треперели. Катастрофата обаче е ста­нала през юли. Спомням си статията по въпроса, имаше сним­ка на Гарет със семейството. Той е по фланелка. Били са на празненство по случай Четвърти юли. В статията се казва­ше, че снимката е направена една седмица преди катастро­фата.

— Какви са този скреж и това треперене, за които говори момчето?

— Мейсън и Кюлбо са използвали токсафен, за да убият семейството. Говорих с лекарката ми в медицинския център. Тя каза, че високите дози нервнопаралитични отрови причи­няват гърчове. Оттам идва треперенето. „Скрежът“ вероят­но е от изпаренията на веществото, което е кристализирало по прозорците.

— Като е видял всичко, защо не е разказал на никого?

— Описах момчето на лекарката. Тя предположи, че и той е бил отровен същата нощ. Не смъртоносно, но достатъчно, за да получи множествено химическо отравяне. Изра­зява се в загуба на паметта, мозъчни увреждания, силна чув­ствителност към други химикали. Спомняш ли си обривите по тялото му?

— Да.

— Гарет мисли, че са от отровен бръшлян, но лекарката ми обясни, че това е типичен симптом на множествено хи­мическо отравяне. И най-безобидното химическо вещество може да причини обриви. Например съдържащите се в сапу­ните или дезодорантите химикали.

— Има логика - съгласи се Бел. После се намръщи и до­пълни: - Но ако нямаш твърди доказателства...

Райм не можа да сдържи самодоволната си усмивка (скромността никога не му е била присъща):

— Всъщност имам някои доказателства. Открих останки­те на родителите на Гарет.

41.

В хотел „Албърмарл мейнър“, на една пряка от ареста на Пакенок, Мейсън Жермен се заизкачва бързо по смърдящото на нафталин стълбище.

Спря пред стая 201 и почука.

— Отворено е - извика някой отвътре.

Мейсън бавно отвори вратата и влезе в окъпаната от оран­жевата светлина на залеза стая. Вътре не се дишаше от жега. Полицаят не можеше да си представи, че на някого може да му харесва да живее при такава температура, затова предпо­ложи, че мъжът, отседнал в стаята, или е прекалено мързе­лив, за да си пусне климатичната инсталация, или прекалено глупав, за да разбере как работи. Което само усили подозре­нията му.

Слабият негър бе черен като катран и носеше също тол­кова черен намачкан костюм. Изглеждаше съвсем не на място в Танърс Корнър.

— Вие сигурно сте Жермен - каза той.

— Да.

Чернокожият измъкна ръка изпод списанието, което ле­жеше на скута му, и извади пистолет.

— Това дава отговор на единия от въпросите, които смя­тах да ви задам - каза Мейсън. - Дали имате оръжие.

— Кой е другият?

— Дали умеете да го използвате.

Чернокожият мълчаливо отбеляза с молив мястото, до ко­ето бе стигнал.

Мейсън отново го огледа. По лицето му започваше да се стича пот. Без да пита, дали може, той отиде в банята, взе кърпа и се избърса.

Чернокожият се изхили (което подразни Мейсън дори по­вече от жегата в стаята) и каза:

— Оставам с впечатление, че не си падате много по таки­ва като мен.

— Не - отвърна Мейсън, - но ако си вършите добре рабо­тата, какво харесвам и какво не, няма никакво значение.

— Това е добре. Казвайте сега по същество. Не горя от желание да кисна тук повече от необходимото.

— Ето как стоят нещата. Оня, Райм, в момента е в шерифството и разговаря с Джим Бел. Амелия Сакс пък е в ареста.

— При кого да идем най-напред?

— При жената - отвърна без колебание Мейсън.

— Това и ще направим - заключи чернокожият, сякаш той бе дал предложението.

Остави списанието върху нощната масичка и с учтив жест, който Мейсън схвана повече като подигравка, посочи вратата:

— След вас.

— Останките на семейство Ханлън ли? - изненада се Джим Бел. - Къде са?

— Ето ги - отвърна Райм и кимна към костите, които бе донесла Мери Бет. - Мери Бет ги е намерила в Блакуотър Ландинг. Помислила ги за останки от преселниците от Из­чезналата колония, но за нейно разочарование, ще трябва да ѝ съобщя, че не са чак толкова стари. Изглеждат разядени от времето, но това е, защото са частично овъглени. Занимавал съм се много със съдебна антропология и мога да твърдя със сигурност, че не са прекарали под земята повече от пет годи­ни. Преди толкова са били убити и родителите на Гарет. Тук има кости на мъж и жена около четирийсетте и на момиче на около десет години. Това напълно съвпада със семейство­то на Гарет.