lovech - Algoritam

Качи се отново в колата и Алекс потегли.

— Смени номерата на колата? — попита Сара.

— Налагаше се. Хората наоколо сигурно са чули изстрели. Сигурен съм, че доста са наизлезли по прозорците. Може някой да е видял как ме прибирате, нищо че беше на няколко пресечки от мястото, от което се чуха изстрелите. И като нищо да е записал номера на колата. Няма нужда да поемаме такъв риск.

— Изстрели? — обади се Алекс. — За бога, Бен!

— Откъде се сдоби с табелите? — попита Сара.

— Взех ги назаем.

Алекс се обърна да го погледне. Очите му бяха ококорени.

— Ти… искам да кажа, застреля ли някого?

— Гледай си пътя, Алекс. Върши си твоята работа. Остави аз да си върша моята.

Алекс се обърна напред и рече:

— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че това се случва.

— Двама бяха, амиго. Чакаха в открадната кола, паркирана точно до твоята. Мислиш, че са дошли да ти честитят рождения ден ли?

— Но ти само си ги видял, откъде може да знаеш…

— Алекс. Млъкни и карай проклетата кола.

Това му затвори устата. Кретен. Нямаше дори намек, че може да каже нещо от сорта: Леле, Бен, благодаря ти, че се погрижи за тези двамата, ако не беше ти, вече щяха да са ме убили. Задължен съм ти.

— Къде отиваме? — попита Сара.

— В града — отвърна Бен. — Ще останем на хотел известно време. Двамата ще си свършите работата с технологията. А аз ще проверя това, което току-що научих.

— Какво научи току-що? — попита Сара.

Бен се поколеба. Още ѝ нямаше доверие. Руснаците не бяха хора на правителството. В противен случай нямаше да си носят портфейлите, щяха да действат стерилно. И нямаше да чакат точно до колата на Алекс. Нямаше да позволят на Бен да се приближи толкова.

Според него тези бяха от руската мафия. Което означаваше, че или руската мафия иска да се сдобие с технологията на Алекс, или по-вероятното, мафиотите бяха използвани от някой друг като междинно звено. Нямаше да е за пръв път. ЦРУ беше използвало мафията да преследва Кастро през шейсетте години. Никак нямаше да е чудно, ако иранското правителство беше възложило работата на руските гангстери. Двете държави вършеха доста тайни работи заедно. Лично се беше уверил в Истанбул.

И сега имаше още един проблем, за който трябваше да се замисли по-внимателно по-рано. Момичето, което той дори не познаваше, което Алекс го бе принудил да вземе с тях, беше станало свидетел на двойно убийство. Вярно, не го беше видяла да натиска спусъка и той внимаваше да не потвърди нито едно от истеричните обвинения на Алекс, но информацията, с която тя разполагаше, можеше сериозно да му навреди.

Но все пак трябваше да им каже нещо. Иначе щяха да действат слепешката, докато се опитват да разберат технологията. И искаше Сара да разбере, че полицията няма да може да я предпази от заплахата, която я грозеше. Трябваше да я разубеди от изкушението — знаеше, че то многократно ще се надига в нея — да се държи като примерна гражданка и да го издаде.

— Чух ги да си говорят — каза Бен. — Бяха руснаци. Можете ли да се сетите за някаква причина, поради която руснаците искат «Обсидиан»?

Сара отвърна:

— Руснаци? Руснаци са забъркани в това?

Бен кимна.

— Изглежда двамата добре сте се насадили.

Алекс се обади:

— Какво искаш да кажеш?

— Виждам две възможности. Първата, били са от ФСБ. Това е новото КГБ. Което би означавало, че хората, които ви искат мъртви, са от руското правителство.

Сара се обърна и го изгледа.

— Каква е другата възможност?

— Били са от руската мафия.

— Супер! — каза Алекс, поклати глава, но поне не изпускаше пътя от очи. — Хората, които искат да ни убият, са или от КГБ, или от руската мафия.

— Съмнявам се, че проблемът ви е директно с руската мафия — продължи Бен. — Според мен някой ги е наел. Може да е ФСБ. Може и някой друг. Така че пак питам, сещате ли се поради каква причина руското правителство ще иска «Обсидиан»?

Възцари се мълчание. Накрая Алекс рече:

— Конкретно за Русия, не.

— Добре, имайте го предвид като нова възможност. Ще се обадя на моите хора и ще видя дали не мога да разбера за кого са работили.

19.

Ритуал

Караха мълчаливо през Менло Парк, излязоха на Сенд Хол Роуд и после се качиха на шосе 280. Бен гледаше как се търкалят зелените хълмове, небето отгоре беше тъмносиньо, осеяно с яркобели облаци. Картината беше сюрреалистична.

Рядко си правеше равносметка на работата. Обикновено просто се отдалечаваше, мигновено прекъсваше връзката с това, което оставаше зад гърба му. Но сега на главата му беше… всичко това. Най-щурото беше, че част от него се радваше. Може би беше замаян след станалото току-що, но цялата ситуация представляваше страхотно предизвикателство и дотук той се справяше доста добре.