lovech - Algoritam

Алекс и Сара потеглиха. Бен смъкна шапката ниско и се върна обратно на паркинга на хотела. Мина покрай входа, въртеше глава, проверяваше всички места, които той лично би използвал.

Прекоси напряко гаража и се приближи до колата на Алекс. Ако имаше някого, така щеше да има по-малко време да реагира. Зави зад ъгъла и — бинго! — плещест бял мъж с бръсната глава се бе облегнал на стената на пет крачки разстояние от колата. Беше с тъмни очила и пушеше цигара, носеше черно късо до кръста кожено яке.

Макар че умът му го разчете като стенограма, а не като поредица съзнателни мисли, Бен схвана всички подробности, които не бяха на място в картинката. Това беше западната страна на гаража и толкова рано сутринта беше изцяло в сянка, така че мъжът нямаше нужда от слънчеви очила. Много рано беше някой от служителите в бизнес центъра да е излязъл да пуши, пък и защо му трябва да бие толкова път за една цигара? А късото яке идеално прикриваше кобура под мишницата или на кръста.

Бен спокойно тръгна към него, сърцето му заби по-бързо. Огледа се, не забеляза никого другиго, но колите наоколо бяха паркирани една до друга и той не можеше да погледне във всичките. Нямаше как да е сигурен, че мъжът е сам. Не мислеше за това, което щеше да направи. Във Фермата 81беше научил, че не можеш просто да играеш роля; трябва да се вживяваш, трябва да вярваш в прикритието си. Така че в съзнанието си Бен беше просто човек в командировка, който идва рано да си прибере колата. Дълбоко в себе си, зад здрава стена, за да не може да изплува на повърхността и да проличи в изражението или в поведението му, беше нащрек за ръцете на мъжа и щеше да извади оръжието си, обичайния глок 17, от кобура на кръста си, ако ръцете на онзи се насочат нанякъде, където Бен не можеше да ги види.

— Извинете — рече той, когато се приближи. Стисна палеца и показалеца и сви ръката си, сякаш държи цигара отзад. — Имате ли огънче?

Гологлавият го изгледа, но не отговори. Бен беше доволен, че е прекосил гаража и се приближава от долната страна към мястото, където Алекс беше паркирал. Фактът, че мъжът още стоеше облегнат на стената, означаваше, че го бе изненадал. Един професионалист никога нямаше да заеме подобна стойка при наличието на потенциална заплаха. Ако сега гологлавият се опита да го нападне, първо трябва да се отблъсне от стената. Щеше да изгуби много време. Всъщност остатъка от живота си.

— Не съм ви виждал тук преди — рече Бен, като спря на няколко метра разстояние от него. — Познавам повечето пушачи в комплекса, защото в народна република Пало Алто не можеш да пушиш дори близо до входа на сградата. Има ли по-голяма простотия от това?

Пак никакъв отговор. Може би мъжът не говореше английски. Или пък говореше, но не искаше никой да чуе или да запомни акцента му.

Поради ред причини, не на последно място шума и потенциалните свидетели, Бен не искаше да си играят с пистолетите. Но ако се приближеше още мъничко, щеше да го оправи набързо и с голи ръце.

— Има ли проблем? — попита отново. — Не говорите ли английски?

Последва пауза, след което мъжът каза с нисък дрезгав глас:

— Говоря английски.

Акцентът беше силен. Акцентът беше руски.

Потопената част от ума на Бен, която беше включена на тактически режим на работа, му сервира огромна шумна порция: О, мамка ти, стига вече!

Изгледаха се вторачено и за миг сякаш времето спря. Светът изведнъж замлъкна, всичко се отдръпна, за да остане само напрежението помежду им. Бен усети как сваля маската, появява се иззад тънката невинна фасада, зад която се беше скрил, за да успее да се приближи толкова. Знаеше, че гологлавият го бе предугадил. Той остана напълно неподвижен, но Бен усети как нещо се надига в тялото на руснака, готовност за действие, свръхтревожност, която преди миг я нямаше.

Бен се стегна, за да го нападне, и мъжът на секундата се оттласна от стената, а дясната му ръка се стрелна към лявата страна на якето му. Бен скочи напред, едновременно блъсна с тяло мъжа и бутна нагоре дясната му ръка. Посегна да го сграбчи за китката и замахна с левия си лакът към дясното му слепоочие. Ударът беше придружен от удовлетворяващо фрас и цигарата литна във въздуха. Бен намери китката, заби му още един здрав лакът и мъжът се олюля. Опита се да си освободи ръката, или защото се беше докопал до оръжието си, или за да защити оголената си дясна страна. Бен не знаеше кое от двете и нямаше намерение да го пуска, за да разбере. Завъртяха се и мъжът се озова между Бен и стената. Бен направи половин крачка назад и заби глава в лицето му, после се стегна и заби лявото си рамо в гръдната му кост, стоварвайки всичките си деветдесет килограма, удари го така, както някога удряше спаринг чувалите и запъващите се полузащитници, и го прикова към стената, изкарвайки въздуха му. Удари му още един лакът, и още един. Изведнъж мъжът му натежа и Бен осъзна, че онзи се държи изправен само благодарение на него и на стената. От носа му шуртеше кръв, беше забелил очи нагоре.