lovech - Algoritam

Замълчаха за миг. Сара си даде сметка, че казаното от него има смисъл, но продължи да негодува срещу начина, по който го казваше.

— Какво да правим? — попита Алекс.

Бен погледна към Сара.

— Точно каквото ви кажа — отвърна той.

18.

Повече късмет следващия път

Отидоха до «Четири сезона» с взетата под наем кола на Бен, Алекс караше, Сара на седалката до него, Бен отзад. Бен беше бесен. Беше се върнал преди дванайсет часа, а вече бе изгубил контрол върху положението.

Нямаше доверие на момичето. Явно се интересуваше от политика и нищо чудно да има чичо или братовчед в някоя от тайните служби. Щеше да ѝ е много лесно да звънне един телефон — хей, чичо Ахмед, вземи хвърли един поглед на технологията, която се опитвам да патентовам. Нали ми каза да си отварям очите за такива неща? Да, може да звучи невероятно, но той знаеше, че иранските усилия за водене на война в киберпространството са съвсем реални.

И някой беше взел документите от кабинета на Алекс. Някой, който знаеше къде да иде или на когото бяха дадени много точни указания. Трябваше да е вътрешен човек. Кой друг можеше да направи връзката? И кой друг можеше да има мотив? Фактът, че тя твърдеше, че и нейните документи липсват, го направи още по-подозрителен.

Беше голям риск да я взимат с тях, но нямаше друг избор. Видя как я гледаше Алекс и му стана ясно, че кретенът е на крачка да се влюби. Е, не можеше да го вини. Трябваше да признае, че е привлекателна. Но, за бога, това момиче беше цяло наказание. Не биваше да казва нищо за Иран; това можеше само да го издаде. Но лицемерие и наивност в комбинация винаги бяха в състояние да го вбесят.

И коментарът за удара в Истанбул хич не му хареса. Да, наистина го даваха по всички новини. Тя беше иранка, интересуваше се от политика, нямаше как да не го е видяла. Но въпреки това.

Както и да е, щеше да измъкне Алекс от поредната каша, в която се беше забъркал. Не че той заслужаваше, но Бен щеше да го направи въпреки всичко, защото просто беше такъв човек, дори и Алекс да не го виждаше. А малкият му брат му беше дал ясно да разбере, че двамата вървят в комплект: трябваше да помогне и на момичето. За бога, трябваше да го предвиди. Съвсем в стила на Алекс: да го накисне, да го накара да му помогне и после да му каже: О, има и още една дреболия…

Като цяло даваше на ситуацията сговняващ фактор 9,8, но имаше и нещо хубаво в цялата работа. Ако момичето действително работеше за другата страна, можеше да я използва като канал за лъжливи сведения — иначе казано, като неволен двоен агент. Трябваше да е изключително предпазлив, защото тя разполагаше и с много точна информация за предаване — настоящото им местонахождение, примерно — но ако той успееше да контролира този неприятен аспект на нещата, можеше да я използва като примамка и да устрои капан на нейните хора. Замисли се как да го направи.

Накара Алекс да ги закара до «Уол-Март» на Шауърс Драйв в Маунтин Вю. Там им избра по една вълнена шапка. Сара поиска да разбере защо.

— За да не ни разпознават толкова бързо и да не сме толкова лесни за запомняне. За всеки случай. Имаш ли нещо против?

— Просто питам — отвърна тя, — или трябва да се подчинявам безпрекословно?

Бен й метна една шапка.

— Просто се подчинявай.

Освен шапките взе и един предплатен телефон. На излизане вкара номера си на бързо избиране. Подаде го на Алекс.

— Това е, ако трябва да ми се обадите. Иначе не го използвайте, никакви други обаждания. Разбрано?

Те разбраха.

Когато отбиха от шосе 101 и поеха към Юнивърсити Авеню, което щеше да ги отведе до хотела, Бен рече:

— Не спирай на паркинга на хотела. Мини по следващата пряка вдясно, Манхатън Авеню, и паркирай там.

— Защо? — попита Алекс.

— Твоята кола и нейната кола са вече известни. Не искам…

— Името ми е Сара — обърна се да го погледне. — Използвай го. Престани да говориш за мен, сякаш ме няма. Грубо е.

Боже!

— Е, не искам да съм груб.

— Напротив, очевидно искаш да си груб, иначе нямаше да се държиш така. Затова ти казвам да престанеш.

— Слушам, госпожице!

Сара леко поклати глава, сякаш беше отвратена, после отново се обърна напред. Добре, може би беше прекалил малко с нея. Дори не знаеше защо го прави. Нямаше да му помогне да я използва за заблуда на врага, ако тя наистина играеше за другия отбор. Просто му лазеше по нервите. И без това все мъкнеше Алекс на гърба си, нямаше нужда и нея да нарамва отгоре.

— Твоята кола и колата на Сара са вече познати — повтори Бен. — Искам да съм сигурен, че тази остава чиста.