lovech - Algoritam

— Сериозно? — попита Бен. — Явно съм го пропуснал.

— Да, и бодигардовете им също. Въпреки че имаме закон — Наредба 12 333, която забранява политическите убийства.

Бен повдигна рамене.

— Какво да се прави? Иран има много врагове.

— Разбира се, и вероятно сме възложили работата на някого от тях, така както възлагахме мъченията, за да заобиколим законите против тях. Докато не почнахме да ги вършим сами. Виждаш ли какво става, когато се съгласиш да нарушиш малко закона? Започваш да го нарушаваш много.

— Възхищавам се на идеализма ти — отвърна Бен с покровителствена усмивка, направо ѝ се прииска да му забие един в лицето.

Алекс се обади:

— Спомена за трета възможност. Каква е тя?

Мина малко време, докато Бен оглеждаше кожичката на пръста си. После рече:

— Не искате да знаете за нея. Тя няма щастлив край. И в момента изглежда най-вероятна. Имам чувството, че двамата ще продължавате да си завирате главите в пясъка, докато някой не ви гръмне задниците.

Как можеше да говори така за брат си? Как можеше изобщо да не го е грижа? Преструваше ли се? Нали все пак беше тук, това означаваше нещо.

— Ами полицията? — попита Сара.

Бен я погледна.

— Какво полицията?

— Можем да им кажем за липсващите документи.

— Разбира се, че можете. И какво очакваш да направят в този момент?

— Не знам. Да разберат, че нещо наистина става, както и ние разбрахме. Да отделят повече хора. Да ни охраняват може би.

Бен вдигна рамене.

— Добре тогава, направете го.

Тя го погледна. Искаше ѝ се да избие с един шамар равнодушието от лицето му.

— Добре — отвърна и стисна зъби. — Кажи ми какво пропускам.

Бен въздъхна.

— Не виждаш нещата от гледната точка на отсрещната страна. Сега тя е полицията. Алекс вече сподели с тях конспиративната си теория, нали така, Алекс?

— Не бих го нарекъл точно така — отвърна брат му. — Пък и това беше преди…

— Преди какво? Преди да разбереш за липсващите файлове? Ще решат, че е постановка. Ще си помислят, че се мъчиш да ги убедиш да те вземат на сериозно. Ще започнат да те оглеждат от много близо по начин, по който не искаш да те оглеждат.

— Но и моите документи са изчезнали — отвърна Сара.

— Добре. Ще си помислят, че Алекс ги е взел, за да потвърдиш твърденията му.

— Няма да си го помислят — възпротиви се тя, но осъзна, че прозвуча заядливо. Просто не искаше Бен да се окаже прав.

— Колко полицаи познаваш? — попита той. — Знаеш ли как прекарват времето си, как гледат на света? Нека да ти кажа накъде е насочено вниманието на един детектив от Сан Хосе. Банди. Тийнейджъри, загинали от огнестрелни рани. Свидетели, които ги е страх да свидетелстват. Как да задържи капака върху всичко това. Ето го света му. Неприятностите, в които ти си се забъркала? Такива работи ходи да гледа на кино. За него те са като на филм. И дори и да ти повярва, какво? Как мислиш: полицията от Сан Хосе ще ти осигури ли защита?

По дяволите, беше прав. Но…

— Някой е взел документите от офисите ни — продължи да настоява Сара. — Как са влезли?

— Сещам се поне за няколко начина — отвърна Бен.

— Защо?

Алекс се наклони напред от стола си.

— Ключ-картите. Те са с индивидуален код. Така че, ако искаш, можеш да кажеш кой е влизал и излизал и кога.

Бен поклати глава.

— Дори и да са имали помощ отвътре, няма да откриеш чия е била картата.

— Защо не? — попита Сара.

— Цялата им работа е изключително прецизна, не биха направили толкова явна грешка.

— Как иначе можеш да влезеш, и то нощно време? — попита Сара.

— Виж, няма нужда да си Худини, за да се промъкнеш покрай рецепцията през работно време и да се скриеш в тоалетната или някъде другаде, докато сградата не се изпразни. Няма да има никакви електронни доказателства за това.

— Но те са знаели точно кои офиси да претърсят — рече Сара.

— Имената ви са на стената отвън. Не че са имали нужда от тях. Операцията не е планирана от вчера за днес. Проучили са архивиращата система на фирмата, следили са ви с месеци.

— Дори и така да е, мисля, че трябва да кажем на охраната.

— Не — каза Бен.

— Защо не?

— Първо, както вече казах, е загуба на време. Второ, и без това ме запозна с достатъчно хора от фирмата си. Не желая да привличам внимание.

Сара, ядосана, понечи да каже: Съжалявам, че те притеснихме , но успя да се въздържи.

— Имаш ли доверие на шефа си? — рече Бен. — Каубоят?

На Алекс му се искаше да каже: Не вярвам на никого. Но вместо това рече: