lovech - Algoritam

Сара се боеше от него. Можеше да го уличи в разследваното от полицията двойно убийство и се страхуваше какво би могъл да ѝ направи сега. Беше ги довела тук, за да има свидетели.

Бен бе едновременно впечатлен от решението ѝ и ужасен от това, което се криеше зад него. Кога беше стигнал дотам, едно момиче, което най-вероятно не бе извършило нищо лошо, да се страхува за живота си само като го погледне?

Един войник от «Делта», с когото се бе запознал в Могадишу, веднъж му беше казал, че можеш да разбереш що за воин си по начина, по който се държат с теб хората, които си се заклел да пазиш. Дали се чувстват по-уверени от присъствието ти, или ги е страх?

Боже!

Отпи глътка кафе и кимна доволно.

— Добро е.

— Да.

Размаха ръка без посока.

— Тук ли някъде живееш?

— Това е моят квартал — отвърна тя, докато разбъркваше захарта в кафето си.

Да, това вече го разбрах.

— Нямаш нищо против да пътуваш всеки ден?

Тя го погледна и той усети как се чуди какво да му отговори.

— Не е толкова зле — отвърна тя след малко. — Направо по 280. Заслужава си да живееш в Сан Франциско. Тук ли си израсъл?

— Не в града — отвърна той и се огледа наоколо. Малко вероятно беше някой да знае или да наблюдава мястото, където тя си купува кафе. Но не можеше да пренебрегне напълно възможността. — На Полуострова. Портола Вали.

— Да, но това все още е твоят град, нали?

— Не съм си идвал от много отдавна — каза той и извърна поглед. Истината беше, че се чувстваше неловко в града, макар да не можеше да каже точно защо. Не от оперативна гледна точка… нещо друго беше. Пропъди усещането, като реши, че по-късно ще се занимае с него.

Седнаха в дъното, където музиката беше по-тиха, на две черни кожени канапета до цял куп осемдесеткилограмови чували от зебло и гигантска машина, за печене на кафе. Задната врата беше отворена и Бен погледна през нея, преди да седне. Водеше към двор, пълен с велосипеди, вероятно на персонала, саксии с цветя и всевъзможни джунджурии, и всичко това беше заобиколено с ограда. Можеше да се прехвърлиш през нея достатъчно бързо на влизане и на излизане. Щеше да я държи под око.

— Къде ще отседнем? — попита Алекс.

Бен се опитваше да го измисли. Искаше нещо достатъчно голямо, за да останат незабелязани, но не прекалено голямо с фоайе, пълно с участници в разни конференции, където някой лесно можеше да им спретне засада. Не че щеше да се стигне дотам, едва ли, но бе научил по лесния начин по време на обучението и по трудния в битка, че добрата защита винаги е на много нива.

Другото условие беше, че искаше да бъде в част от града, която познава. Това стесняваше нещата малко или много до Норт Бийч, квартал основно от ниски сгради, боядисани в светли цветове, който датираше от 1906 г., когато голяма част от града била построена отново след опустошително земетресение и последвал пожар същата година. Околността някога наистина е била плаж, но запълването на Залива със земя отдавна бе разширило града на североизток и сега единствено името напомняше за миналото на района. Там беше ходил с приятелите си от гимназията в събота и неделя, промъкваха се в баровете на Малка Италия, където не проверяваха толкова стриктно дали си пълнолетен, плюскаха в отворените до късно ресторанти в Китайския квартал наблизо, размотаваха се из изпълнените с неонова вулгарност барове за момичета и книжарниците за порнолитература. Мястото вероятно много се беше променило оттогава, но в общи линии поне му беше познато. Това му даваше предимство.

— Какво ще кажете да идем в Норт Бийч? — попита той. — На ъгъла на Бродуей и Кълъмбъс. Хотелът май се казваше «Мотор Ин», ако още съществува. Синя сграда, цялата в стъкло.

— Не говориш сериозно — отвърна Сара.

— Какво лошо има?

— Какво лошо ли, пълна дупка е. Трябва да си отчаян, за да идеш там.

— Още ли не си разбрала? Ти си отчаяна.

— Не чак толкова.

Алекс каза:

— Какво ще кажете за «Четири сезона»?

Бен дори не знаеше, че в града има «Четири сезона». Сигурно беше нов.

— Къде се намира? — попита той.

— Южно от пазара — отвърна Сара.

Бен поклати глава. Беше далече за целите му.

— Не става. Алекс беше отседнал в «Четири сезона». Не искам да има модел.

— Добре, тогава «Риц-Карлтън».

— Боже, двамата имате изискан вкус. Трябва да напишете книга. Тайни квартири в петзвездни хотели. Не познаваш управителя там, нали?

— Не, никога не съм отсядал.

Всъщност «Риц-Карлтън» вършеше работа. Беше до самия Китайски квартал, на километър от центъра на Норт Бийч.