lovech - Otveten udar

- Все още мога да довърша започнатото - каза той. - Има още време.

- Не, няма. Нещата излязоха далеч извън границите на възможностите ти.

- В какъв смисъл?

- В какъв смисъл ли! В смисъл, че ако бе действал по-живо, може би щеше да стигнеш до Токай, преди да се разприказва.

- Разприказвал ли се е? Пред кого?

- Точно това се налага да разберем. А сега не само трябва да го намерим и да го накараме да замълчи завинаги, но и да отстраним всеки, с когото е разговарял. Но това ще го свършим без твоя помощ. Считай се за щастливец, че няма да последваш съдбата му, въпреки твоята некадърност.

Аломари кипна и подсъзнателно се пресегна към пистолета си. Когато осъзна какво прави, се опита да се успокои. Не тук. Не сега. Трябва да стане другаде, без свидетели.

След като Гьокхан Челик излезе от таверната, Халид заключи, че Скорпиона бе допуснал фатална грешка и го беше подценил. Заради това Гьокхан Челик щеше да изгуби живота си.

Но трябваше да го направи така, че да изглежда като нещастен случай. Злополуките бяха специалност на убиеца от Ал Кайда.

Час по-късно гневът му донякъде се бе уталожил. Халид Аломари прекоси фоайето на един от най-шикозните хотели в Атина „Гранд Бретан“. Повдигаше му се не само от методите на работа на Скорпиона, но и от начина, по който се грижел или по-скоро не се грижеше за собствените си хора. Гьокхан Челик беше най-важният му помощник, а шефът му го оставяше всеки път да отсяда без охрана в един и същи хотелски апартамент в Атина.

- Как смееш?-възмути се Челик, когато Аломари нахлу в апартамента му и го повали на пода.

- Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Емир Токай, най-вече с кого е говорил, преди да изчезне.

- Беше ти казано, че това вече не те засяга.

- Трябваше да ми платиш дължимото, Гьокхан.

- Не ти дължим нищо. Ти се провали.

- Сега ще трябва да платите далеч по-висока цена.

- Какво искаш да кажеш? Какво ще платим?

- И двамата сме наясно, че Емир Токай разполага с информация, която не искате да стигне до друг. Щом го открия, ще го продам на Скорпиона десетократно по-скъпо - отговори убиецът, забивайки крака си в хълбока на стареца. Костта изхрущя като сухи подпалки.

- Мъртъв си! - изрева Челик.

- Всички ще умрем - отвърна Аломари, - но не всеки от нас може да избере кога. Отговори ми на въпроса и ще те оставя жив. С кого е разговарял Емир, преди да изчезне?

Челик се изплю върху крачола на нападателя си.

- Мъртъв си. Чуваш ли? Знаеш ли какво ще ти стори Акреп?

Аломари изтръска плюнката от крачола си и каза:

- Отнехте ми с измама онова, което ми принадлежи по право.

- Да не би да очакваш просто да си тръгна с подвита опашка? Давам ти последна възможност да ми отговориш. Какво знаеш за Токай?

Челик му хвърли свиреп поглед.

- Трябваше да се сетиш, че няма да се откажа, Гъокхан. Оттук нататък ще става все по-зле. Ако не ми отговориш, ще стигна до дъщеря ти и внуците ти. Аз съм човек, който държи на думата си. Знаеш, че ще го направя. Дори това да отнеме следващите пет години от живота ми, няма да се спра, докато не ги убия по най-ужасния начин, който би могъл да си представиш.

Тялото на Челик потръпваше.

- Е, какво решаваш, Гьокхан?

- Акреп ще разбере, че ти си го направил.

- Не мисля - отвърна Аломари и извади празна спринцовка за подкожна инжекция от джоба на спортното си яке. - Да получиш емболия е доста тъжно, но не е нещо необичайно за човек на твоята възраст. Нашият приятел Скорпиона може да заподозре нещо, но счупеното при падането ти бедро ще разсее съмненията му.

- Ще бъдеш наказан заради това - изстена Челик.

- Понеже Аллах ще те изслуша преди мен, сигурен съм, че ще направиш каквото зависи от теб. Но междувременно, още не е късно да спасиш семейството си.

Челик вече беше убеден, че Аломари не блъфира. Беше затвърдил напълно репутацията си на убиец.

ГЛАВА 18

Белия дом

Вашингтон, окръг Колумбия

На следващия ден

Президентът стоеше и се взираше през стъклените врати на Овалния кабинет към Розовата градина.

- Не бих могъл да бъда по-сериозен. Искам всичко това да приключи, Чък. Разбираш ли ме?

- Да, господин президент. Разбирам ви. Повярвайте ми, всички искаме това, но само с пожелания няма да стане. Няма как да вкараме духа обратно в бутилката. Не и сега.

- Не ме интересува дали ще го вкараме обратно в проклетата бутилка! - отвърна рязко Рътлидж, като извърна лице към шефа на канцеларията си. - Просто не искам една безскрупулна сенаторка да напредне в кариерата си, като хвърли на вълците един свестен човек. След всичко, което е сторил за страната си, да изправим на позорния стълб Скот Харват е не просто несправедливо, а направо неморално.