lovech - Otveten udar

Макар да имаха представители в петдесет и осем страни по света, включително и Кампос, който бе назначен на поста си в Кипър точно преди Харват да напусне Белия дом, по неизвестни причини властите във Вашингтон никога не канеха ръководството на Агенцията за борба с наркотиците на масата на “големите”, щом опреше до споделяне на разузнавателна информация. Това необяснимо отношение имаше и плюсове, и минуси, но в голямата си част агентите на ДЕА, които Харват познаваше, нямаха нищо против. Така те оставаха необвързани с множеството правила, изисквания и ограничения, еднакви за останалите федерални агенции. Поне засега Харват можеше да бъде спокоен, че има към кого да се обърне за помощ и да бъде на сто процента сигурен, че това няма да стигне до знанието на сенатор Хелън Ремингтън Кармайкъл.

- Не се обиждай - поде Кампос, като пусна по едно кубче лед в двете чаши, но изглеждаш отвратително.

- Много благодаря - отвърна Харват.

- Ако работата ти идва в повече, може би не е зле да се замислиш дали да не излезеш от играта.

- Ти да не си станал консултант по кариерно развитие?

- Не. Аз съм само един специалист по обслужване на клиенти в „Уол-Март“, понастоящем нает от ДЕА.

- Хайде по-сериозно - каза Харват.

- Не се шегувам. Ако нещата стигнат дотам, че вече да не желая да върша тази работа, ще стана най-печеният специалист по обслужване на клиенти, който „Уол-Март“ някога са виждали. Но надали си бил целия този път, за да се осведомиш за професионалните ми планове. Ще ми кажеш ли защо си тук?

- Дойдох да видя стар приятел.

- Нека позная - рече Кампос. - Едър дебел мъжага с ясно изразена накуцваща походка.

- Че какво и е на походката му? - отвърна Харват. - Тя е едно от най-големите ми постижения.

- И какво ти е притрябвало от него?

Харват откъсна залък хляб и го прекара през един от сосовете, донесени от сервитьора.

- Има информация, свързана със случай, по който работя.

- И за който не можеш да ми разкажеш.

- Точно така.

- И трябва да ти свърша черната работа, защото очевидно не можеш да се обърнеш към никого във Вашингтон.

- Пак си прав.

Кампос се вгледа в дългогодишния си приятел и попита:

- Скот, в какво си се забъркал?

- Не е нищо незаконно, можеш да бъдеш сигурен.

- Дали? Не сме се чували цяла година и изведнъж изскачаш отнякъде като подгонено куче и настояваш спешно да проверя някакви имена, понеже си персона нон грата в родината? Ти какво би помислил, ако беше на мое място?

- Че сигурно съм много специален човек, щом Скот Харват иска помощ от мен.

- Глупости. Щеше си задаваш много въпроси, дори повече от мен - сряза го Кампос. - Какво става, по дяволите? И не ми пробутвай агентурни простотии от рода “Ако ти кажа, ще трябва да те убия”. Причината ДЕА да работи в толкова много страни е, че не се занимаваме с шпионаж. Работим само в света дрогата.

- Знам. Няма да те моля за разузнавателна информация.

- Помоли ме да ти приготвя две досиета. Това е доста голяма услуга. Добре че не искаш и да пренеса тайно микрофилм през границата. Не че има разлика. Защо се обърна към мен, а не към някоя твоя агенция?

Харват бе поставен пред труден избор. Разбира се, Кампос го харесваше, но вероятно бе далеч по-привързан към кариерата и пенсията си. Нямаше да сложи глава в торбата заради приятел без основателна причина. Щом искаше доверие от него, Харват на свой ред трябваше да му се отплати със същото. Той вярваше на интуицията си, а тя му подсказваше, че агентът от ДЕА ще запази тайната му.

- Виждал ли си материала на “Ал Джазира” от Багдад?

- Където нашият войник пребива от бой горкия зарзаватчия?

- Не го жали толкова. Да, за този филм говоря.

- Голям гаф. Нали знаеш, щом разберат кой е войникът, ще го изпържат.

- Но първо ще му отсекат оная работа с брадва.

- Я чакай - сепна се Кампос. - Да не искаш да кажеш….

Харват се ухили толкова широко, колкото позволяваха обстоятелствата, и отвърна:

- Аха. Предано ваш.

- Я се обърни.

- В какъв смисъл?

- Гледал съм този репортаж пони хиляда пъти. Онзи редник имаше много крива глава. Искам да ти видя тила, за да го сравня с неговия.

- Майната ти - отвърна Харват.

Кампос го загледа изпитателно.

- И оттук се вижда, че си ти. Леле, каква кратуна. Колко ли пъти майка ти те е изпуснала на нея, когато си бил малък.

- Майната ти - повтори Харват.

- Да не би да е ползвала маргарин вместо бебешки лосион? - продължи Кампос и се престори, че гушка напористо бебе, което се опитва да изскочи от ръцете му. - Леле, неудържим е.