lovech - Otveten udar

Когато бушуваше буря, у нея винаги се надигаше предчувствието за надвиснала гибел. Днес не беше по-различно. В дни като този тя се утешаваше, като си угаждаше. И макар да осъзнаваше, че това е ужасно клише, единственото, което я караше да се чувства по-добре, бе пазаруването. Любимото й място за покупки беше универсалният магазин „Харви Никълс“ в Найтсбридж.

Щом излезе от метростанцията и забързано пресече под дъжда улица „Слоун“, Джилиън реши да прекара вечерта в любимия си магазин, тъй като вкъщи не я очакваше никой, освен ежедневната поща. Другата възможност беше да гледа телевизия, но макар да бе социален инвалид, тя знаеше, че е по-добре да бъде навън сред живи хора.

Младата жена се насочи към кафенето на петия етаж, за да хапне нещо, преди да се захване с пазаруването. Намери малка маса за двама, остави вещите си на срещуположния стол и седна. Дъждът трополеше по стъкления покрив и се стичаше по фасадните прозорци на заведението, образувайки бели пенести чаршафи. Струваше ѝ се, че седи зад водопад. Светкавица проряза небето, а след нея проехтя и гръм. Джилиън реши да изпие чаша вино.

След четиридесет и пет минути бурята все още вилнееше. Тя плати сметката си. Въпреки двете чаши „Пино Гри“ не можеше да се отърси от чувството, че нещо в тъмното я дебне. Отдавайки тревогата си на бурята, Джилиън стана от масата и реши, че е време да попазарува.

Когато взе ескалатора до третия етаж, за да позяпа в отдела за бельо, усети студени тръпки по дългата си деликатна шия. Беше още по-уплашена отпреди, без да знае защо.

Докато се придвижваше из отдела за бельо, предчувствието ѝ за надвиснала гибел достигна кресчендо и най-накрая се въплъти в мъж със силно, мускулесто телосложение, който бързо я хвана за ръката и каза:

- Ако ви се живее, елате с мен.

ГЛАВА 20

- Какво правите? - настоя да знае Джилиън, докато я изтикваха към дъното на отдела за бельо.

- Спасявам живота ви - отвърна Скот Харват, който продължаваше да я дърпа към светещия в зелено надпис „Авариен изход“.

Жената се дръпна рязко, за да се отскубне от хватката му.

- Причинявате ми болка. Пуснете ме.

- Преследват ви, откакто излязохте от “Аби колидж”.

През целия следобед на някакво първично ниво я беше измъчвало усещането, че нещо не е наред, но тя се бе опитала да оправдае тревогата си с бурята. Сякаш нечии очи не се отделяха от нея. Но този мъж нямаше как да знае, че някой я преследва, без самият той да е правил същото.

- Кой сте вие?

- Това е без значение точно сега - отвърна Харват и ускори крачка.

- Ако не спрете веднага, ще се развикам. Чувате ли ме?

- Развикайте се и тогава и с двамата ни е свършено.

Алкът понечи да му покаже, че не се шегува, когато в гърба и се притисна нещо твърдо. Без дори да го види, та инстинктивно разбра какво е - оръжие.

- Защо го правите?

- Погледнете назад, до асансьора.

Алкът погледна през рамо.

- И какво?

- До него стои висок мъж. Виждате ли го? С тъмна коса. Тъмни очи.

- Да, защо?

- Изпратен е тук, за да ви убие - отговори Харват и отново избута Джилиън напред, продължавайки да маневрира с нея към вратата със зелен надпис.

Алкът тъкмо щеше да каже на мъжа, че е луд, и да му нареди да я пусне, когато чу изстрели и всички манекени около тях започнаха да експоладират.

- Залегнете! - изкрещя похитителят и, като я повали на земята. Върху тях се посипаха парчета фибростъкло в телесен цвят.

Щом жената се разкрещя, Харват преброи до три, претърколи се настрани от нея и се опря на едното си коляно, държейки в ръка компактния си пистолет “Берета Мини Купър”, 40-и калибър с 11 патронен пълнител, който бе получил при пристигането си в Лондон. Колкото и добър агент и приятел да беше Ник Кампос, дори и той не би могъл да уреди на Харват оръжие в чужда страна. По този начин Скот беше принуден, макар и с неохота, да се обади на Озан Калъчкъ и да го помоли за услуга, която турчинът му оказа с огромна радост.

Щом нападателят попадна в полезрението му, Харват откри стрелба.

Оръжието заподскача в ръката му и три гръмки изстрела отекнаха един след друг. В магазина цареше пълен хаос, купувачите крещяха и се спасяваха кой както може. С маниера на професионалист нападателят беше започнал да се прокрадва приведен между рафтовете с дрехи и витрините. Вече беше на по-малко от двайсет метра от тях и продължаваше да напредва бързо. Харват искаше да поднови стрелбата, но му пречеше множеството от хора.

- Трябва веднага да излезем оттук - каза той, когато отново се върна при Джилиън.