lovech - Otveten udar

Помисли си дали да не прибегне до пистолета и да ѝ каже, че няма и избор, но силовата игра само щеше да затрудни съвместното им придвижване. Беше необходимо жената да му повярва.

- Ако не влезете вътре с мен, не само ще поставите своя живот в опасност, но и този на Емир Токай.

Изражението на лицето и му подсказа, че с докоснал правилната струна Тялото ѝ престана да се съпротивлява и Харват успя да я вкара в сумрачната кръчма.

ГЛАВА 21

Наричаше се “Чепка грозде” и се оказа едно от най-старите лондонски заведения. Докато Харват водеше Алкът към една уединена маса в дъното, забеляза табела, на която пишеше, че е основано през 1777 година. Богатият интериор с дървена ламперия беше пропит с историята на Лондон и представляваше точно това, което човек очаква да намери в традиционна английска кръчма, просъществувала повече от две столетия.

След като окачиха подгизналите си връхни дрехи близо до вратата, Харват поръча на бара две ирландски кафета и ги отнесе до масата.

Джилиън пое чашата си и каза с възможно най-уверен тон:

- Давам ви пет минути да ми кажете кой сте и за какво е всичко това. Защо някой ще иска да ме убие?

Харват умираше от глад. Той отвори купения на бара плик с чипс, сложи няколко хапки в устата и ги прокара с горещо кафе, преди да отговори.

- Казвам се Скот Харват и работя за американското правителство. Мъжът в универсалния магазин, който се опита да ви убие, е Халид Шейх Аломари. Обучен убиец на Ал Кайда.

- Ал Кайда ли ме преследва?

- Да.

- И просто го оставихте да върви по петите ми чак до “Харви Никълс”?

- Имах възможност да го огледам непосредствено преди случилото се.

- Това е нелепо. Защо някакъв убиец от Ал Кайда ще ме преследва?

- Заради връзката ви с Емир Токай.

- Връзката ми? С Емир сме само приятели - отвърна Джилиън. - Следвахме заедно в университета. Защо някой, още повече от Ал Кайда, ще иска да ме убие заради това?

Харват не пропусна да улови лекото потрепване на лицевите ѝ мускули, което би останало незабелязано за повечето хора, но бе признак, че тя не е съвсем искрена. Наричаше се микроизражение и благодарение на интензивното обучение американските агенти от Сикрет сървис бяха единствените човешки същества, способни да го разпознават. Скот неуморно бе развивал това умение, което му бе необходимо именно в подобни моменти.

- Има още нещо - каза той. - И вие го знаете. Емир е работил по много сериозен проект, във връзка, с който е потърсена вашата помощ.

Ето пак издайническото потрепване.

- Доктор Алкът, всеки, работил по този проект, вече е мъртъв. Всеки, с изключение на Емир. И ако не искате същото да се случи и с него, ви препоръчвам да ми окажете съдействие.

Джилиън запази кратко мълчание, за да помисли какво изобщо би могла да разкрие. Този човек знаеше, че е била преследвана още от “Аби Колидж”, защото той самият беше вървял след нея. Това го правеше точно толкова подозрителен, колкото и другия мъж. Само защото се бе добрал първи до нея, не означаваше, че е от добрите. Какво доказателство имаше, че ѝ казва истината? Емир я беше предупредил да бъде изключително предпазлива по отношение на това с кого разговаря за проекта.

Джилиън светкавично реши да отговори на въпросите на Харват едва когато той отвърна на някои от нейните.

- Щом работите за американското правителство, защо не можем да отидем в полицията?

- Сложно е да се отговори.

- Мога да си представя - отвърна тя, окуражена както от въздействието на ирландското кафе, така и от присъствието на други хора многолюдната кръчма. - Времето ви за обяснения изтича.

Харват си наложи да запази самообладание и започна да подбира следващите си думи много внимателно.

- Мъжът, който стреля по вас в магазина…

- Който уж стреля по мен - вметна Джилиън.

- Как така уж? - каза Харват. - Какво според вас правеха онези манекени? Пръскаха се от гордост, че са намерили работа на щанда за бельо?

Джилиън погледна Харват право в лицето и заяви:

- Откъде да зная дали не е стрелял по вас? Може да съм се оказала на неподходящото място в неподходящото време.

Харват се изуми от желанието на тази жена да отрича всичко, което чуе.

- Повярвайте ми. Халид Аломари е пристигнал в Лондон, за да убие вас.

- Сериозно ли? И какво е чакал толкова време?

- В какъв смисъл?

- Казахте, че е тръгнал след мен още от работата ми. Защо? Защо е трябвало да ме преследва чак до „Харви Никълс“ и после да чака да изляза от кафенето? Защо не ме е убил пред училището или в метрото? Защо е протакал?