lovech - Otveten udar

Беше рискувал с Ник Кампос, а сега му се налагаше да го направи и с Джилиън Алкът. Ако не й се довереше, не можеше да очаква, че тя ще му отвърне със същото.

- Обърнете се - каза той.

Джилиън очакваше да види на входа на кръчмата или полицията или убиеца от „Харви Никълс“ и ѝ отне няколко мига, преди да разбере, че Харват гледа към телевизора. Кадрите ѝ бяха до болка познати, но тя отново се загледа в побоя, който американският войник нанасяше на невъоръжения иракчанин. Всеки път, когато виждаше тези образи, ѝ ставаше все по-тягостно от предишния. Когато всичко свърши, тя се обърна и погледна Харват.

- Лоши дни за публичния имидж на Америка.

- И за моя също - допълни Харват.

- Защо? Чакайте малко. Да не би да искате да кажете, че това сте вие? Вие ли сте човекът, пребил невинния иракчанин?

- Далеч не беше невинен, повярвайте ми. Този човек беше получил тлъста сума, за да се престори на някой друг.

- На кого?

- На Халид Аломари - мъжът, който се опита да ви убие преди по-малко от половин час.

- Затова ли не можете да се обърнете към полицията?

Харват кимна.

- Отчасти. Точно сега е важно да не се набивам на очи.

Джилиън се взря в него и каза:

- В такъв случай може би не трябва да стреляте из универсалните магазини.

- Благодаря. Ще си го припомня следващия път, когато видя, че някой се готви да ползва тила на невинна гимназиална учителка като мишена.

Джилиън не обърна внимание на забележката му.

- Защо не се обърнете към американското посолство?

- В никакъв случай не мога да го направя.

- Защо не?

- Защото в Щатите са ми издали призовка. Политическите опоненти на президента искат да го свалят от власт. Смятат, че начинът да го изгонят от Овалния кабинет е да ме принудят да свидетелствам в открит процес за случилото се на пазара в Багдад.

- И защо не го направите? Щом не сте сторили нищо лошо, защо не изчистите името си?

- Защото инцидентът в Багдад е само върхът на айсберга. Това е повърхността. Независимо от развоя на събитията, те биха могли да бъдат изключително конфузни за президента.

- Той извършил ли е нещо, заради което да се срамува? - попита тя.

На Харват не му харесваше идеята да разговаря на деликатни политически теми с напълно непознат човек, затова отново подбра думите си.

- Категорично не.

- Тогава какъв е проблемът?

- Проблемът е как ще представят всичко това противниците му. Често дори намекът за някаква нередност е достатъчен, за да бъде съсипан един човек.

Джилиън се отнесе с уважение към поне привидната преданост на Харват към президента му.

- Другото, което също не ми допада особено - продължа той, - е, че искат да предават изслушванията по телевизията. Дори да спася репутацията си, с кариерата ми е свършено, но това не е най-лошото. Срещу мен са издадени толкова фетви, колкото фалафели не съм изял през живота си. В момента, в който покажат лицето ми на обществеността, ще трябва да се оглеждащ през рамо до края на дните си. Не искам да живея така.

- Изглежда, че сте в много трудна ситуация и ми се ще да ви съчувствам - подхвана Джилиън. - Но нищо от това, което казахте дотук, не ме кара да ви вярвам. Дори не зная дали вие сте човекът от репортажа на „Ал Джазира“. Единственото, което се вижда, е тилът на войника.

Харват не можеше да я упрекне заради недоверието ѝ, но същевременно усещаше, че част от нея копнее да повярва, че той е тук, за да ѝ помогне.

- Вижте, в крайна сметка тук от значение е не толкова кариерата ми или тази на президента, а заплахата за моята страна. Не разбирам много от външна политика, но ще ви кажа едно: виждал съм как покосява тази болест. Никой не заслужава да умре по този начин. Никой.

Джилиън се опита да се престори на незаинтересована, но у нея се запази любопитството на учения. Разказите на Емир бяха доста мъгляви и тя гореше от желание да научи какво е видял Харват.

- Видели сте как болестта поразява хора?

Харват кимна.

- Как се проявява? Как се развива?

Въпреки че не му се щеше да съживява спомена, Харват и обясни в подробности какво представлява болестта, от началните симптоми до последните ужасяващи мигове от живота на жертвата.

Джилиън помълча малко, за да осмисли чутото. Ако Емир Токай не бе изчезнал напълно от лицето на земята и не бе престанал да отговаря на имейлите и, тя вече щеше да си е тръгнала заведението. След като пресуши и последните капки топла течност от чашата си, тя попита:

- Какво се е случило с Емир?

Най-сетне някакъв напредък, помисли си Харват и отвърна.