Кармайкъл помълча малко и после попита:
- Какво ще стане с Брайън Търнър?
- Честно казано, изненадан съм, че те е грижа - каза Андерсън, - но понеже питаш, ще ти кажа. Той ще си понесе заслуженото наказание. Брайън Търнър ще отиде в затвора за много дълго време. Когато излезе оттам, не мисля, че ще иска да има нещо общо нито с разузнаването, нито с политиката.
Това решаваше всичко. Хелън Кармайкъл се беше опитала да играе по собствените си правила и беше изгубила. Нямаше какво друга да направи, освен ла се признае за победена.
- Ако се съглася да направя това, което искате от мен, ще гарантирате ли, че няма да ми бъдат повдигнати обвинения?
Чарлз Андерсън кимна утвърдително.
- Давам ти не само моята лична гаранция, а и тази на президента.
- А записът?
- Той е обект на федерално разследване, но тъй като Брайън Търнър направи пълни самопризнания, не виждам защо да бъде представян като доказателство в съдебната зала.
- А ще бъде ли унищожен? - попита тя.
- Не, ще го държим като част от твоята лична гаранция.
- Тоест?
- Ще се оттеглиш елегантно от политиката и никога няма да разкриваш нищо с името на Скот Харват или с личните ти догадки относно това какво е направил и какво не е направил президентът.
- И това е всичко? - попита Кармайкъл закачливо.
- Не се превземай, Хелън - намеси се Мърсър. - Предлага ти се невероятна сделка.
- Не се тревожи, Ръс. Превземките не са по моята част.
После се обърна към Андерсън и се поинтересува:
- Е, какъв ще е поводът? Здравословни проблеми или популярното ,,Напускам политиката, за да прекарвам повече време със семейството си“?
ГЛАВА 94
Хотел „Каталина“
Зиуатанехо, Мексико
Седмица по-късно
След като остана достатъчно дълго във Вашингтон, за да се увери, че болестта не се е разпространила, Харват замина. Президентът го беше поканил на посещение в Белия дом, за да му благодари лично, но Скот учтиво отказа. Трябваше да мине известно време, преди отново да е готов да възстанови връзката си с този град. Същевременно имаше много дни неизползван отпуск и беше решил, че заслужава хубава и дълга почивка.
Легнал в хамака на верандата си, Харват дочете броя на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“ от предишния ден и го остави настрана до кофата с лед, в която се изстудяваха бутилки бира ,,Негро Модело“. Единственото, което се чуваше, беше шумът от разбиващите се в брега вълни.
Както често се случваше в неговия бранш, вестниците бяха уловили твърде малко от онова, в което беше участвал през последните седмици. Но пък бяха отделили достатъчно място на Хелън Кармайкъл, което изпълни Скот с особено задоволство. След като седмици наред сенаторката им беше пускала мухи, че ще направи голям анонс, медиите незабавно се вкопчиха в историята ѝ.
Твърдението, че подава оставка, за да прекара повече време със съпруга си (с когото си изневеряваха взаимно) и с дъщеря си (която не понасяше нито един от двамата си родители), придаваше на изявлението ѝ повече комизъм. Но важното за Харват беше, че справедливостта възтържествува.
Преди да замине на почивка, Гари Лоулър го беше информирал за всичко останало.
Служещите в канцеларията на Кармайкъл били изненадани от новината за оставката ѝ и незабавно се впуснали да си търсят друга работа. С препоръка от Овалния кабинет Нийл Монро бил нает като личен асистент на председателя на Националния комитет на Демократическата партия Ръс Мърсър.
Другият мъж в живота на сенатор Кармайкъл - Брайън Търнър, се опитал да постигне сделка с ЦРУ, но в Ленгли нямали намерение да проявяват каквато и да е снизходителност към него. В момента се намирал в следствения арест на федерален затвор в очакване на съдебния процес срещу него.
Гари му обясни в подробности как ФБР, Центърът за контрол и превенция на болестите, Военномедицинският институт по инфекциозните болести и Департаментът за вътрешна сигурност са успели да предотвратят избухването на епидемия в Съединените щати, като са се намесели навреме и са конфискували пратките с подправката махлеб, тръгнали от търговеца от Хамтрамк Касим Наджар. Властите бяха проникнали във всички фирми, изброени в намерения от Чип Рейнълдс списък. Компаниите наистина били управлявани от мюсюлмани и работели с големи количества пари в брой. С помощта на противоотровата, открита във фабриката за бутилиране в Мека, всички инфектирани от болестта бяха получели спешно лечение и животът им беше спасен.
Читать дальше