lovech - Otveten udar

- Дошъл е да те подготви за твоята пресконференция - отговори председателят на Комитета на демократите.

Част от Кармайкъл искаше да повярва, че ставащото пред очите и е просто пример за странно политическо приятелство и че Андерсън е дошъл да ѝ помогне да подготвят изявление, обявяващо кандидатурата ѝ за Белия дом наред с тази на губернатора на Минесота Боб Фарнсуърт. Дълбоко в себе си обаче знаеше, че не това е причината. Лека-полека започна да осъзнава, че Ръс Мърсър не я е поканил да ѝ предложи шанса да стане вицепрезидент. Макар че не схващаше напълно какво се случва, тя усещаше, че я приклещват в ъгъла, а това никак не ѝ харесваше. Единствената ѝ възможност беше да продължи играта, докато не разбере за какво става дума.

- Нямам насрочена пресконференция за тази сутрин.

- Вече имаш - отвърна Андерсън. - След половин час на стълбите пред Сената.

Тя седна на един от столовете пред бюрото на Мърсър и отбеляза:

- Много интересно. И какво точно ще обявя на нея?

- Оставката си - осведоми я председателят на Комитета на демократите.

- Моля?

- Чу ме. Ще обявиш оставката си.

- Нямам никакво намерение да го правя - заяви Кармайкъл.

- О, ще го направиш и още как - каза Мърсър - или ще трябва да полежиш в затвора доста дълго време.

- В затвора? Това е нелепо. За какво?

Андерсън я погледна строго и отговори:

- Не се преструвай на света вода ненапита, Хелън. Не ти отива. Казах ти, че ако не престанеш, че подпалиш собствения си задник. Така и стана.

- Какво е това? Тактика на заплахи? - попита Кармайкъл властно, след което се обърна към Мърсър, - Каква е твоята роля във всичко това, Ръс? Да не би да си станал маша в ръцете на републиканците? Засрами се. Предал си партията. Ти си позор за нея.

Ръс Мърсър беше изчерпал запасите си от учтивост.

- Не, Хелън, ти си тази, която предаде партията. И ако съм откровен, радвам се, че най-сетне ще се отърва от теб.

Кармайкъл беше шокирана, но нямаше намерение да се предава.

- Ще трябва да се постараеш повече, ако искаш да се отървеш от мен.

Председателят на Комитета на демократите само поклати глава, вдигна дистанционното, което лежеше в единия край на бюрото му, насочи го към мултимедийния плейър на отсрещната стена и натисна бутона за пускане.

Кармайкъл първо чу собствения си глас и когато на телевизионния екран се появи картина, видя себе си в компанията на Брайън Търнър в луксозния апартамент на осмия етаж на хотел ,,Уестин Ембаси Роу”. Изведнъж ѝ призля ѝ и се стори, че ще повърне. Продължаваше да седи, без да може да откъсне поглед от екрана. За нейно щастие Мърсър изключи уредбата, преди да се стигне до най-компрометиращата част.

- От известно време си обект на наблюдение - наруши мълчанието Андерсън.

Умът на Кармайкъл трескаво работеше, за да намери изход. Трябваше да има начин да спаси кариерата си и същевременно да излезе победител в създалата се ситуация.

- Зная как изглежда всичко това - смотолеви тя, но всъщност не съм направила нищо нередно. Човекът от видеозаписа ме снабдяваше с информация, която считаше за свой патриотичен дълг да извади наяве пред обществеността.

- Сигурно ще те шокирам, но твоят патриот и любовник е нарушил куп закони за националната сигурност, докато ти е набавял тази информация.

- Това обаче не променя факта, че президентът е омърсил ръцете си. Няма да ме спрете да разглася всичко. Срещата приключи. Тръгвам си - каза Кармайкъл и стана от стола.

- Седни, Хелън - заповяда ѝ Мърсър, - и млъкни. Дори си нямаш представа колко бързо ще приключим с теб.

Андерсън забеляза искрено озадаченото изражение на лицето ѝ и каза:

- Информацията, която Брайън Търнър ти е подал, беше фалшива. Нарочно му беше подхвърлена от директора на ЦРУ Джеймс Вейл. В Лангли подозираха, че в редиците им има къртица, и му бяха заложили капан. Точно според очакванията им, стръвта се оказа твърде изкусителна, за да бъде подмината.

- Не ти вярвам - отвърна сенатор Кармайкъл. - Не знам как си въвлякъл и Ръс във всичко това, но по някаква причина той ти помага да прикриеш престъпната дейност на Рътлидж.

- Би трябвало да си малко по-великодушна към Джек Рътлидж. Аз настоявах да застанеш пред съда и да бъдеш изгонена заради действията си, но президентът реши да постъпи благородно и да те накара да подадеш оставка. Той смята, че между двете партии в страната и без това има достатъчно враждебност, и макар че никой извън тази стая няма да го узнае, Рътлидж иска да помогне за частичното преодоляване на разногласията.