lovech - Otveten udar

Той грабна ръкохватките на 7.62-милиметровата картечница M60D с въздушно охлаждане, монтирана на вратата на хеликоптера, провери картечната лента, свали предпазителя и откри стрелба.

Тежките куршуми откъртиха огромни късове асфалт от настилката на пистата точно пред автомобилната колона. Продължи да стреля, но бронираните автомобили спряха едва когато извади от строя радиатора на челния джип. В този момент вратите им се отвориха и охраната зае позиции за стрелба.

При скорострелност 550 изстрела в минута оръжието на Харват надминаваше всички боеприпаси, с които разполагаха охранителите. Изпращайки още една серия куршуми срещу тях, но на безопасно разстояние над главите им, Харват извика в слушалките си:

- Какво става с кулата?

- Все още се опитват да се свържат с автоколоната - отвърна пилотът.

- Кажи им да побързат! - заповяда агентът, като отново стреля във въздуха над колите. - Тези хора си мислят, не се опитваме да ги ликвидираме.

Тъкмо си довършваше мисълта, когато вида как подвижният капак на втория автомобил се плъзна назад и секунда по-късно на покрива се показа преносим зенитноракетен комплекс с инфрачервено насочване „Стингьр“ Б1М-92А. След него изскочи мъж с решително изражение на лицето, който балансира оръжието на рамото си. Очите му бяха приковани в хеликоптера и той очевидно нямаше никакво намерение да изгуби някого от хората си, не и в тази мисия.

Но и Харват нямаше намерение да изгуби някого от своите.

- Включи топлинните капани! - изкрещя той.

- Какво?! - сащиса се пилотът. - Защо?

- Изпълнявай! - изкрещя вторият пилот, който, за разлика от колегата си виждаше какво става. - Веднага!

Пилотът включи системата за заблуждаване на топлинно насочващи се ракети. Във всички посоки се разхвърчаха ярки сигнални ракети и пламтящи метални жици, обсипвайки автоколоната с огнен дъжд. Охранителите не само бяха принудени да се приберат обратно в автомобилите, но и да се оттеглят на задна скорост възможно най-далеч от хеликоптера „Шинук“.

Когато Харват се подготви за втори обстрел, в слушалките му се разнесе гласът на пилота:

- Кулата е установила връзка с автоколоната. Изтеглят се назад. Повтарям, изтеглят се назад. Изпратени са специалисти по взривовете, които да огледат самолета и да обезвредят експлозивите.

Отпускайки ръкохватките на картечницата, Харват се отпусна на една от седалките и се зачуди къде, по дяволите, може да си купи бира в тази страна.

ГЛАВА 93

Само за да докаже, че става за екипен играч, Хелън Кармайкъл беше зарязала костюмите с панталон и беше облякла сива пола от каша „Армани“ с дължина малко под средата на бедрото и снежнобяла риза с френски маншети. Носеше черни обувки на висок ток от алигаторска кожа и същия колан от ,,Джими Чу“. Чувстваше се като покорителка на света. Беше в настроение да си придаде мръснишки вид и затова беше оставила горните три копчета на ризата си разкопчани и бе излъскала до блясък обецата за пъпа си, преди да си я сложи сутринта. Днес щеше да е един от най-важните дни и живота ѝ.

В знак на примирие беше изпратила Нийл Монро да занесе в канцеларията на Ръс Мърсър своеобразен дар. Папката, която сътрудникът ѝ трябваше да предаде лично на председателя на Комитета на Демократическата партия, съдържаше само част от доказателствата, до които се беше добрала благодарение на Брайън Търнър Те се отнасяха до личния отряд на президента Джек Рътлидж, изпълняващ ,,черни”, неофициални операции. Взривоопасният материал в папката беше билетът ѝ за висшата лига. Сега вече нямаше как партията да ѝ откаже участие в предизборната листа - не и след разкритата от нея информация.

Освен че беше оказал груба намеса в уж „свободните” и ,,демократични” избори в няколко чужди страни, Рътлидж също така беше наредил убийството на поне шестима чуждестранни високопоставени представители, критикували американската външна политика. И това беше само върхът на айсберга. Рътлидж бе олицетворение на злото в Америка и Хелън Кармайкъл щеше да изпита особено удоволствие, докато го гледа как гори.

На всичко отгоре беше помогнал на един от личните си тайни агенти, Скот Харват, да избегне връчването на подготвената от нея призовка за явяване пред нейната комисия. Безобразията в американската външна политика бяха достатъчни, за да разгневят гласоподавателите, но фактът, че Рътлидж рушеше конституционните устои и най-нагло погазваше федералните закони, щеше да хвърли населението на Съединените щати в потрес.