lovech - Otveten udar

Докато седеше на задната седалка на колата, която я караше към централата на Комитета на Демократическата партия, тя се опита да реши откъде да започне събарянето на президентската администрация. Разбира се, щеше да го обсъди с Ръс Мърсър, за да покаже, че може да играе в екип, но в действителност вече беше взела решение. Светът още се тресеше от възмущение заради безпричинния побой, който неидентифицираният американски военнослужещ беше нанесъл на иракския продавач на плодове. Това беше най-логичната отправна точка. Щеше да изкара Харват пред камерите и да го накаже публично. Щеше да отнеме дълго време, докато положителният имидж на Америка в чужбина бъде възстановен и тя щеше да бъде приветствана като жената, осъществила тази непосилна мисия.

Щом строшеше гърба на Харват, щеше да скочи върху този на Рътлидж и да се наслади на спускането му по нанадолнището и на краха на политическата и президентската му кариера. Беше изоставила всякакви предишни идеи за постепенно разкриване на злепоставящата информация. Не ѝ стигаше просто да отслаби позициите му и да го очерни по време на предизборната кампания. Трябваше да принуди Рътлидж да подаде оставка и да предизвика импийчмънт преди изборите, така че на републиканците да им се наложи да включат на негово място друг кандидат в последната минута. Нямаше да има значение кого ще изберат - американският народ щеше да е така отвратен от партията на президента и щеше да е изпълнен с такова недоверие, че демократите безпрепятствено щяха да влязат в Белия дом. Това щеше да стане толкова скоро, че тя вече предвкусваше победата.

След като се разположи удобно в чакалнята на Ръс Мърсър, Хелън Кармайкъл обърна специално внимание на обзавеждането и се замисли какво говори то за Комитета на демократите и неговия председател. Макар собственият ѝ кабинет да бе украсен със сувенири от Пенсилвания, които трябваше да свидетелстват за привързаността ѝ към щата, който представляваше, влезеше ли веднъж в Белия дом, най-сетне щеше да се развихри. Всъщност, познавайки лошия вкус на губернатора на Минесота Фарнсуърт, чиято подгласничка щеше да стане, както и този на неговата съпруга, тя вече кроеше планове не само как да обзаведе своя кабинет в Белия дом, но и всички останали помещения.

Тъкмо се беше замислила за гарнитурата от няколко части, която бе видяла в „Смитсониън“ и която щеше да бъде отличен избор за вицепрезидентската резиденция във Военноморската обсерватория, когато секретарката на Ръс Мърсър затвори телефона си и обяви:

- Председателят може да ви приеме, госпожо сенатор.

- Започна се - каза Кармайкъл на себе си, изправи се и приглади полата си.

Тръгвайки към тежката махагонова врата, тя се запита как ли Мърсър смята да ѝ предложи кандидатурата за вицепрезидент. Надяваше се той да има достатъчно доблест, за да ѝ се извини заради досегашното си нежелание да я подкрепи. Да не говорим за срещата му с Чък Андерсън и нещата, които беше наговорил на шефа на президентската канцелария. Но сега тя беше готова да прости и забрави всичко. Достатъчно ѝ беше да чуе думите: ,, Партията те иска в предизборната си листа".

Щом наближи вратата, изведнъж я обзе женска суета и ѝ се дощя да посети дамската тоалетна, за да огледа прическата и грима си за последен път. Когато получи съобщението, че Мърсър настоява да я види и да обсъди с нея важен въпрос, тя прекара цялата предишна вечер в размисли какво да облече. Освен това една от сътрудничките ѝ - хубава млада азиатка, чието име все не можеше да запомни - дойде рано сутринта, за да ѝ помогне да се фризира и гримира така, че да придаде мекота на излъчването си и да прилича по-малко на „бясна лесбийка“, както наскоро я беше окачествил председателят на Комитета. Докато чукаше на вратата, се надяваше, че той ще забележи положените от нея усилия.

- Добро утро, Хелън - поздрави Мърсър. Хелън Кармайкъл прекоси стаята с гордо вдигната глава и изпъчени гърди - Благодаря ти, че дойде.

Тя понечи да отвърне на поздрава, когато с ъгълчето на окото си зърна застаналия до прозореца Чарлз Андерсън и се закова на място.

- Какво прави той тук, по дяволите?

- Защо не седнеш? - отвърна Мърсър.

- Не и докато не ми кажеш какво става - озъби се тя.

- Предупредих те, че цялата работа ще гръмне като бомба в лицето ти - каза шефът на президентската канцелария.

Кармайкъл не му обърна внимание.

- Ръс, настоявам за обяснение. Какво прави Чък Андерсън в нашата централа?