lovech - Otveten udar

- Мислиш ли, че тук тя е в по-голяма безопасност? - попита Чип, който се надвикваше с рева на двигателите. Имаше предвид Джилиън.

- Не се притеснявам за нея, а за лидерите на уахабитите. Знаем, че планът на Калъчкъ предвиждаше те да бъдат убити по време на срещата и отговорността за това да се прехвърли на кралското семейство. Но ако хората му не са в близост до двореца, как, по дяволите, смятат да изпълнят този план?

- Има автоколона - отвърна Рейнълдс. - Може да са решили да ударят по нея.

- Двама души плюс заместник-министърът на разузнаването? Възможно е, но Абдула разполага с невероятна охрана. Мисля, че онези са откраднали униформите, за да се доближат максимално до мишените си.

- Може да са повече от трима души. Откъде да знаем, мамка му? Може да са вербували стотина войници и кашонът с униформите, който открихме в склада, да е само един от многото.

Имаше логика, но Харват го глождеше мъчителното чувство, че отговорът е пред очите му. Защо на ислямистите са им били нужни униформи? Щом не са смятали да атакуват в самия дворец, къде биха могли да извършат удара? Какво беше предназначението на униформите? До какво е трябвало да се доберат с тях? Най-очевидният отговор беше „до уахабитските лидери“, но дали нямаше друга възможност?

Докато наближаваха военновъздушната база „Крал Фахад“, Харват видя дълга колона от автомобили, която беше тръгнала към летището от двореца на престолонаследника. Преговорите очевидно бяха приключили и колите превозваха уахабитите до самолета им. Скоро всичко щеше да свърши, помисли си Харват. Ако войнстващите ислямисти смятаха да реализират плана си, трябваше да го направят сега, но как?

Щом автоколоната наближи единствения бизнес самолет „Дасо Фалкън 50“, Харват забеляза пръснатите из базата войници. Някои от тях бяха застанали мирно, други свободно. Това отново му напомни за военновъздушната база „Андрюс“ и „Еърфорс 1“. Защо все се сещаше за „Андрюс“ и за президентския самолет? После изведнъж се сепна. „Еърфорс 1“ беше в най-уязвима позиция на земята.

Скот вече знаеше за какво са им били униформите - не за да се доближат до уахабитите, а до техния самолет. Фарук е гений по експлозивите, беше споменал Калъчкъ. Саудитската династия беше отказала да проведе срещата в Рияд и беше настояла лидерите на уахабитите да пристигнат с кралски самолет, чиято безопасност беше нейна отговорност. Картината му се изясни. Каквото и да се случеше, той не биваше да допуска уахабитските лидери да се качат на борда и изобщо да се доближат до самолета. Грабвайки слушалките, Харват изкрещя на пилота:

- Трябва да спрем автоколоната!

- За какво говорите? - каза пилотът.

- В самолета, към който са поели, има поставена бомба.

- Но аз превозвам ранени, които трябва спешно да постъпят в болница!

- Ще почакат! - нареди Харват.

- Изпълнявам заповеди.

- Заповедите ти току-що се промениха - каза Рейнълдс, който, превит от болка, проникна в пилотската кабина и опря пистолета си ,,Лес Беър 1911” в главата на пилота. - Прави каквото ти казва човекът!

След като Харват лиши двамата пилоти от оръжията им, първият каза:

- Добре, ти даваш заповедите. Какво да правя?

Харват знаеше, че няма време да съобщи на кулата, за да може оттам да се свържат с колоната от автомобили, затова нареди:

- Кацни веднага пред автоколоната.

- Точно пред тях? Да не си луд?

- Изпълнявай! - нареди Харват.

Завъртайки огромния хеликоптер ,,Шинук”, пилотът даде пълна газ, спускайки се изумително бързо над ускорилата автоколона. Приземи машината на пистата и блокирайки достъпа на колите до самолета.

Поради липса на реакция от страна на процесията можеше да предположи, че не са забелязали огромния, трийсетметров хеликоптер с двете му гигантски витла с осемнайсетметров диаметър, но Харват знаеше какво става. Всеки охранител в автоколоната беше предупреден за заговора за убийството на уахабитските водачи. Те нямаха никакво намерение да намаляват скоростта. Всъщност вътре в колите може би подготвяха оръжията си за евентуална престрелка.

- Свържи се с кулата - инструктира Харват пилота. - Кажи им, че на самолета има бомба и колоната трябва да обърне и да се разкара оттук.

През слушалките, които беше сложил на главата си, Скот чу, че пилотът предава инструкциите му на контролната кула. В това време колоната от коли продължаваше да приближава. Вече бяха на по-малко от четиридесет и пет метра. Харват прехвърли наум възможностите и осъзна, че няма избор.