Unknown - Матю Райли Турнирът

Леглото й обаче бе празно и недокоснато.

Намерих господин Аскам и господин Джайлс в стаите им да затварят сандъците си.

- Елси е изчезнала - казах аз.

- Изчезнала ли? - изненада се учителят ми.

- Не съм я виждала от вчера по пладне, когато отиде да обядва с престолонаследника и приятелите му в града.

- А, да, престолонаследникът... - каза господин Аскам. - При него се измъкваше повечето вечери. За да ходи на сбирките, организирани от престолонаследника Селим.

-Да. Но винаги се връщаше преди настъпването на сутринта.

Учителят ми и господин Джайлс се спогледаха.

-Престолонаследникът е прочут с гуляите си - каза господин Джайлс.

- Но защо не се е върнала? - попита господин Аскам.

- Може да е помолил Елси да се омъжи за него - с надежда предположих аз. - Елси го желае повече от всичко на света. Тя ми каза, че те... такова... че са консумирали връзката си предишната нощ. така че може

да я е помолил да се омъжи за него и тя е отишла в харема, за да види бъдещия си дом.

Лицето на господин Аскам помръкна.

- Чакай малко, Бес. Да не искаш да кажеш, че Елси е имала връзка със самия престолонаследник?

Изчервих се.

- Ами...

- Моля те, кажи ми. Може да се окаже важно.

- Да. Няколко нощи се е опитвала да привлече вниманието му и накрая е успяла. Мислеше си. че като му достави удоволствие, ще може да го впечатли и така да стане негова кралица...

- Кога е легнала с него? - попита учителят ми с прямота, която ме изненада.

- Кога ли?

- Да, кога? Преди три нощи? Или две? Кога?

Замислих се за момент.

- Предишната нощ. Вечерта преди той да я покани на обяд в града. Тя е флиртувала с него и по-рано, но едва тогава двамата наистина са... утолили желанието си.

- Друг път Елси хранила ли се е в града с него? Излизали ли са да обядват или да вечерят?

- Не. Това им беше за първи път.

- Значи в деня, след като я е оправил, той я кани в града, а после тя изчезва. Ох, боже... - Учителят ми поклати глава. - Глупаво, глупаво момиче.

Задейства се бързо. Хвърли още няколко неща в сандъка си и затръшна капака.

- Бес, събери си нещата. Време е да се махаме от този прокълнат град.

- Ами Елси?

- Имам идея къде е изчезнала и ще се опитаме да я вземем на излизане, ако това наистина е възможно.

- Ако е възможно ли? - повторих смаяно. - Защо? Какво мислите, че е станало с нея? Къде мислите, че е?

- Със сигурност няма да стане царица, това е ясно -каза господин Аскам. - Но ако е там. където си мисля, е открила цял нов свят на ужас.

Тръгнахме да излезем.

Едва тогава господин Джайлс забеляза, че през нощта някой е пъхнал плик под вратата ни.

Пликът беше ален, също като онзи, който бяхме донесли при пристигането си за турнира.

- Адресиран е за Бес - с изненада каза господин Джайлс.

И ми подаде плика.

Наистина беше адресиран до мен. „За принцеса Елизабет Тюдор". Освен това бе запечатан с фин червен восък и подпечатан с кръглия печат на самия султан.

- Можеш да го прочетеш по-късно, Бес - каза господин Аскам. - Време е да тръгваме.

Така напуснахме покоите си в двореца Топкапъ - не с бляскави церемонии, а тихо, с почти срамна анонимност.

По пътя спряхме при отделението на евнусите и открихме Латиф с бинтована глава. Господин Аскам искаше да му върне великолепния му лък, но евнухът не искаше и да чуе.

- Моля, задръжте го. - Латиф подаде на господин Аскам и колчан със стрели, украсен като лъка. - Дължа живота си на вас и на ученичката ви. - Той ми кимна. - Задръжте лъка и стрелите като подарък от мен и като спомен за пребиваването ви тук.

- Благодаря - отвърна учителят ми.

- И още нещо - каза Латиф, докато се канехме да си тръгнем. - Стражите на султана слязоха сутринта в цистерните да търсят момчето. Другите деца отдавна бяха изчезнали, но стражите намерили тялото на Пиетро. Напълнил джобовете си с тежки камъни и се удавил.

Изпитах огромна тъга. Горкият Пиетро.

- Предположихте, че ще го направи... — казах на учителя си.

- Не е подозирал на каква поредица от разруха ще положи начало — отвърна господин Аскам, хвана ме за ръка и ме изведе от отделението на евнусите.

При портата на двореца натоварихме багажа си в теглена от магаре каруца и си тръгнахме, без да бъдем изпратени от никого - нито от султана, нито от престолонаследника, нито дори от приятеля ни Микеланджело.

Тръгвахме си тайно.

Докато пътувахме по широкия булевард, водещ от двореца и минаващ покрай могъщата „Света София", учителят ми се оглеждаше предпазливо, сякаш очакваше на всеки ъгъл да ни дебнат убийци.