Unknown - Матю Райли Турнирът

- Както несъмнено знаете, царицата има група верни стражи, особено сред онези в тъмницата - продължи учителят ми. - По нейна заповед те са извикали кардинала да напусне турнира и да се върне, уж

за среща с царицата, като в същото време са пуснали безумеца в посолството. И така кардиналът се срещнал с него и с ножа му. През цялото време стражите от тъмницата са държали посолството обкръжено. Смятали са да уловят безумеца след това и да го върнат в клетката му след одирането и убийството на кардинала. После можели да скалъпят историята, че е успял да избяга за известно време.

Султанът продължи да мълчи.

- Момчето Пиетро е все още живо и зная къде се намира - каза господин Аскам. - Съветвам ви обаче да не го търсите. Единствено той е действал благородно в цялата тази история, като се е опитал да отмъсти за брат си. Вярно, той е убил Фарнезе, но гостуващият кардинал също се е забавлявал с момчета, така че порядъчните хора няма да скърбят за кончината му. Освен това момчето сега е натоварено с ужасното знание, че необмислената му постъпка е довела до смъртта на родителите му.

- А слугата на кардинала? - попита султанът. -Онзи, който е убил готвача и жена му по заповед на Кардоза? Къде е той?

- Мъртъв е. Аз го убих - отвърна спокойно господин Аскам. - Тялото му е в цистерната под двореца.

Султанът повдигна вежда, искрено изненадан.

- Вие сте го убили? Скромният учител от Кеймбридж? Май сте по-опасен, отколкото ви смятах. Е, значи убийствата са седем, нали така?

- Не беше убийство. Явно е видял как двамата с Елизабет влизаме в цистерната и ни причака при входа, за да ни премахне. Убих го, за да защитя себе си и младата принцеса.

- Разбирам.

Султанът помълча известно време, потънал в мисли.

Когато заговори, тонът му беше леден.

- Вие сте много умен човек, господин Роджър Аскам. И дързък дотам, че да обвините в убийство един султан.

Сега беше ред на учителя ми да премълчи.

Той зачака султана да продължи.

- За ваша информация, султаните не вършат убийства. Те правят онова, което си поискат. Ако нечие съществуване ме прави нещастен, мой прерогатив е да сложа край на живота му. Не съм отговорен пред никого, освен пред самия Аллах.

- Вие поискахте да разследвам убийство и аз го направих - твърдо рече учителят ми. - Отговорите са отговори, колкото и неприятни да са. Аз съм просто човекът, който ги извади на бял свят.

- Така е. Така е - каза султанът.

Но господин Аскам не беше приключил.

- Зная също и някои други неща, ваше величество. За турнира.

Замръзнах. Какво правеше учителят ми, за бога?

Султанът спокойно наклони глава настрани.

-О, нима?

- Вие нагласихте жребия. Пратихте ваш човек да отрови играча ми господин Джайлс по пътя насам и подозирам, че сте пратили някого да отрови и влашкия участник Драган. Заплашвате играчите, за да губят нарочно срещите, и имате екип от хора, които помагат на братовчед ви Заман да побеждава. Светът може и да не го разбира, ваше величество, но аз зная, че вашият турнир е мръсна измама и безчестие.

Едва не припаднах от шокиращите думи на учителя ми. Това беше безочливост ог най-висок порядък. Никой не говори по такъв начин на владетел. Тоест никой освен Роджър Аскам.

Султанът заби мълчаливо поглед в пода. После на лицето му заигра тънка усмивка.

- Господин Аскам - тихо и заплашително рече той.

— Погледнете кардинала. — Султанът кимна към тялото на все още живия и обезобразен Кардоза. Кардиналът хриптеше и от устата му излизаха кървави мехури. - Заради всички неприятности, които причини, кардиналът ще прекара остатъка от дните си в моята тъмница. Тези дни ще са пълни с мъчителна болка, тъй като ще бъде подлаган на изтезания всяка сутрин и всяка вечер. Колкото до вас, Роджър Аскам - султанът погледна учителя ми в очите, — вие не само че знаете прекалено много за интригите в двореца ми и за турнира, но и се осмелявате да обиждате владетел. Нареждал съм да бъдат рязани езици за много по-леки провинения. Вашата грубост ми причинява повече болка, отколкото всички действия на кардинала, а вижте него какви наказания го очакват. Кажете, какво да правя с вас?

Очите ми се разшириха. Изобщо не ми харесваше накъде вървят нещата.

Учителят ми обаче просто продължи да стои твърдо на мястото си.

- Но... - Султанът замълча за момент. - Чрез вашето разследване, в хода на което изложихте на известна опасност и самия себе си, вие разкрихте неща, за които иначе никога не бих научил, и затова съм ви длъжник. Смятайте дълга ми за изплатен, господин Аскам, като пощадявам живота ви.