Unknown - Матю Райли Турнирът

Султанът рязко се обърна и тръгна към изхода.

- Няма да казвате на никого за разследването или за тайните на турнира ми - каза той, без да поглежда назад.

- Във ваш интерес е да сте напуснали Константинопол до утре сутринта, защото тогава мога да реша, че съществуването ви ме прави нещастен. Беше ми приятно да се запозная с вас, господин Роджър Аскам. И с вас, принцесо Елизабет. Благодаря за усилията ви. Мир вам.

И с тези думи султанът излезе.

Послелното нощ в Константинопол

Когато излязохме от посолството на кардинала -потресени, мокри, окървавени и натъртени, - беше ранна вечер.

- Господин Аскам - казах аз, докато пресичахме поляната, - що за лудост ви накара да се нахвърлите срещу султана заради турнира? Човек не порицава владетели по такъв начин. Можехте да убиете и двама ни.

Учителят ми като че ли се замисли за момент над думите ми.

- Защо го направих ли? Защото както и да завърши турнирът - а аз предполагам, че най-вероятно ще завърши така, както желае султанът, - по моето скромно мнение негово величество трябваше да е наясно, че някой знае за измамите му. Предполагам, че той наскърби най-вече британското ми чувство за честност.

- Британското ви чувство за честност ли? - изумих се аз.

- Бес, винаги съм смятал, че в Британия и в мъжете и жените, които я населяват, има нещо много особено. Ние стоим рамо до рамо в битка, изправяме се срещу най-студените ветрове и дъждове и искаме само -само - всяка битка да е честна.

Поклатих глава и се усмихнах.

***

Оказа се, че срещата между Заман и брат Раул продължава и е стигнала до последната седма партия. Тъй като слънцето беше залязло, се говореше, че играта се водела на светлината на хиляда свещи.

След ужаса от сблъсъка с безумеца и доста смразяващия разговор със султана нито господин Аскам, нито аз искахме да се връщаме в „Света София", за да догледаме срещата.

— И без това знаем кой ще победи - каза учителят ми, докато вървяхме към покоите си. - Заман.

Естествено, Заман наистина победи по почти същия начин, по който бе победил московеца - след като изгубил двете първи игри, той като по чудо разгадал тактиките на брат Раул и започнал да контрира атаките му едва ли не преди Раул да ги започне. Не след дълго Заман повел с три на две.

Раул обаче беше силен и опитен играч — адаптирал тактиката си и успял да постигне равенство, три на три. Но на последната, напрегната, осветявана от свещи игра Заман излязъл победител и така спечелил срещу представителя на Църквата с четири на три. Накрая брат Раул се свлякъл върху дъската от изтощение. По-късно казал, че имал чувството, че играе не срещу един, а срещу петима.

Така Заман стигна до финала, за огромна радост на тълпата. В очите на хората двамата местни шампиони бяха победили най-добрите шахматисти на света и накрая се изправяха един срещу друг.

И докато напускаха „Света София", жителите на Константинопол възбудено разговаряха за срещата, която предстоеше да се играе на следващия ден. Славеха своя бог и султана си и всичко в техния свят беше наред.

Но когато вечерта се превърна в нощ и луната и звездите изгряха над древния град, не всичко в моя свят беше наред.

Защото макар учителят ми да беше решил загадката и да събирахме багажа си с намерението да напуснем Константинопол на следващата сутрин, нещо липсваше.

Елси не се беше върнала от обяда си с престолонаследника.

Беше изчезнала.

ЦАР

Целта на uiaxa е царят да бъде поставен в мат. Любопитното е, че макар царят да е най-важният в играта, той е най-безсилната фигура на дъската. Дори пешките могат да станат царици, а всяка друга фигура може да се движи на повече от един квадрат.

Така царят в шаха е като краля в живота — неговата власт зависи от това да запази замъците си непокътнати и поданиците си на своя страна. Той е заложник на щастието на народа си.

Но едно предупреждение: игнорирайте царя на своя отговорност. Той със сигурност може да взема други фигури и в напрегнатия ендитил трябва да бъде наблюдаван внимателно, защото е склонен да атакува, когато е застрашен.

Тел Джаксън, „Шахът през Средните векове", 1992.

Зная, че имам тялото на слаба и немощна жена, но също така имам сърцето и куража на крал, при това на крал на Англия.

- Кралица Елизабет I

Послелниятлен

Събудих се по изгрев-слънце в последния ми ден в Константинопол и веднага щом отворих очи, погледнах към леглото на Елси в очакване да я видя да лежи там, завърнала се от поредната си дълга нощ на разврат.