Unknown - Матю Райли Турнирът

Авижение в нощта

След като се сбогувах със Зубайда, забързах обратно към покоите ни. Исках да споделя с господин Аскам новата си теория.

Но когато стигнах в коридора, водещ към стаите ни, забавих крачка и продължих по-предпазливо - макар Елси да беше свикнала да се промъква в леглото си, без да буди никого, аз не бях и не исках да будя когото и да било в съседните стаи и да издам среднощните си приключения.

Но когато наближих вратата на покоите ни, тя внезапно се отвори и аз се шмугнах зад някаква завеса.

По коридора се чуха забързани стъпки. Рискувах да надникна и видях учителя, с дългото си кожено палто и с шапката си, да крачи забързано. Мина покрай скривалището ми, без да ме забележи.

Къде отиваше - при това сам - посред нощ?

Отговорът, разбира се, бе очевиден. Единствено нещо свързано с разследването бе в състояние да го накара да излезе толкова късно.

Макар ужасно да ми се искаше да легна и да заспя, се разтревожих за него. Вече петима души, свързани с разследването, бяха намерили смъртта си - кардинал Фарнезе, готвачът и жена му, Максимилиан от Виена и девственицата „подарък" Хелена. Не исках учителят ми, тръгнал сам навън, да бъде шестата жертва.

И затова го последвах.

Целта на учителя ми бе не друга, а менажерията на султана.

Стигането дотам включваше минаване през три охранявани порти, като на всяка от тях лъжех стражите, че съм с господаря си (никога друг път не го бях наричала така, защото не ми беше никакъв господар, а просто учител) и съм изостанала. Отегчени или безразлични, стражите ме пускаха.

Спуснах се по обширния затревен склон, водещ към менажерията. Ръмеше. Клони без листа се простираха над мен като хищни нокти в мрака. И изведнъж от дъждовната пелена изникна високата тухлена стена на менажерията. Видях как тъмната фигура на учителя ми минава през главната порта.

Можех да приема единствено, че има среща с някого - дискретна, под прикритието на нощта - във връзка с разследването. Втурнах се към портата и се промъкнах през нея.

Менажерията на султана беше различно място след мръкване. Чух шумоленето на дребни създания, движещи се по клоните в клетката на маймуните, дълбокото дишане на спящата мечка, сумтенето на вървящия напред-назад тигър. Слоновете пък тропаха с крака и ревяха тревожно, сякаш нещо ги тормозеше.

Лекият дъжд беше направил плочите на пътеката доста хлъзгави и вървях колебливо, като търсех господин Аскам.

Декоративните дървета и пръстенът от храсти около централната клетка на мечката се оказаха крайно неприятна пречка да виждам цялото място. Всичко тънеше в сенки и зад завесата на ръмящия дъжд...

Писъкът на ръждясали панти раздра въздуха, последван от трясъка на затваряща се тежка метална врата и щракането на ключалка. След това от другата страна на стената се чуха забързани стъпки.

Сърцето ми спря. Рязко се завъртях.

Някой беше затворил портата зад мен и я бе заключил. оставяйки ме - заедно с господин Аскам - в менажерията.

Затърсих с очи учителя си, някакъв друг изход, каквото и да било. И в това отчаяно състояние видях нещо още по-ужасяващо от заключената порта.

Вратата на клетката с вълците зееше отворена.

Вълците на Топкапъ

Щях да изпищя от ужас, но в същия миг облечена в кожена ръкавица ръка запуши устата ми и ме дръпна в гъстите храсти.

- Бес, ш-ш-ш - изсъска учителят ми, докато се взираше в мрака. - Да не си гъкнала, в опасност сме. Влязохме в капан.

- Какво правите тук? - шепнешком попитах аз.

Погледът му обхождаше менажерията.

- Би трябвало да ти задам същия въпрос. Вечерта получих бележка. Вътре пишеше, че ако искам да разбера кой е убил гостуващия кардинал, трябва да дойда тук след полунощ, сам, без Латиф, и всичко щяло да ми бъде разкрито.

- Клетката на вълците е отворена...

- Знам.

- Което означава, че вълците са на свобода...

- Знам.

Един от слоновете отново изрева, този път по-силно. Погледнах натам и внезапно през завесата на ситния дъжд видях сянката на едър вълк да се плъзва пред слона с наведена глава и напрегнати крака, душейки плячката си.

Потупах господин Аскам по рамото, за да му посоча, но в следващия миг учителят ми бе блъснат рязко напред от втори вълк, който се беше хвърлил на гърба му. Сега вълкът се озова върху господин Аскам. из-

ръмжа, щракна със зъби и се опита да се добере до гърлото му, но учителят ми се претърколи, замахна с ръка и удари животното в носа. Вълкът изквича и отскочи, а господин Аскам се надигна и клекна.