Unknown - Матю Райли Турнирът

- Такъв е. - Беше се оказал прав и за причината за бягството на Пиетро.

Пиетро се обърна към Омар.

- Тя спечели правото си да мине.

Омар не изглеждаше особено радостен от това, но предпочете да не противоречи на Пиетро.

Мислите ми обаче препускаха. Споменаването на убийството на Брунело и жена му бе предизвикало в мен същинска буря.

Първо си помислих за теорията на учителя ми. че някой - царицата, борецът Дарий или дори самият Брунело - се е опитал да отрови кардинал Кардоза, но вместо това неволно е отровил гостуващия кардинал Фарнезе.

Господин Аскам не беше вярвал, че извършителят е Брунело. Спомних си обаче разговора на учителя ми с робинята Саша в кланицата — тя бе казала, че Брунело неотдавна е разменил гневни думи с кардинал Кардоза в кухнята.

- Момент - казах аз, докато Зубайда отстъпваше назад към арката, през която бяхме влезли в цистерната на децата. - Преди да умре, баща ти се е разправял с кардинал Кардоза. За какво са спорили?

- Баща ми беше вбесен от кардинала, защото отказа християнско погребение на мъртвия ми брат -каза Пиетро.

Бях забравила за по-малкия брат. Как беше името му? Бенисио. Около три години по-малък от Пиетро и слабоумен. Самоубил се няколко седмици преди пристигането ни в Константинопол, като си прерязал вените.

- Защото брат ми отнел собствения си живот, кардинал Кардоза му отказа християнско погребение и така обрече Бенисио на вечни страдания в ада. Баща ми беше ужасен. През целия си живот е бил добър християнин и винаги се подчиняваше на кардинала, направо раболепничеше. Не можеше да повярва, че кардиналът може да е толкова безсърдечен. Онези, които отнемат най-големия дар, даден им от Бог, живота си, завинаги са лишени от рая. Затова се караха.

Трябваше да кажа това на господин Аскам. Може би, разярен от непреклонността на кардинала, Бруне-ло наистина се бе опитал да отрови Кардоза. Но след смъртта на гостуващия кардинал коварният Кардоза се е сетил, че самият той е бил мишената на покушението, и е уредил смъртта на готвача и жена му по начин, който да прилича на самоубийство.

- Благодаря, Пиетро — казах аз. — Ако въпросът се разреши и бъде безопасно да излезеш, ще зная къде да те намеря...

- Хей! - Внезапен вик от другия край на тъмната цистерна накара всички ни да се обърнем.

Видях факли — три, все още малки в далечината, но ставаха все по-големи.

Децата се пръснаха зад колоните и в купчините боклуци. Двете със Зубайда също се скрихме зад арката, през която бяхме влезли, и надникнахме да видим какво ще стане.

Единствено Омар остана да посрещне тримата мъже, които се появиха от мрака с високо вдигнати факли.

Бяха свещеници.

Млади свещеници, които бях видяла в покоите на кардинал Кардоза по-предишната нощ.

- Поздрави, младежо - каза първият на гръцки. -Мир тебе. Как си тази чудесна вечер? — Говореше с жизнерадостен глас, който не съответстваше на мрачната обстановка.

— Говори направо, свещенико - отвърна Омар.

— Ясно, добре. Донесохме ви храна - при тези думи един от другите разгърна кърпа, в която имаше прясно опечен телешки бут и картофи, - в замяна на присъствието ви на събирането, което провеждаме тази нощ.

Погледът на Омар не се откъсваше от бута.

Видях как другите деца подават глави от скривалищата си, привлечени от миризмата на топла храна.

— Колко? - попита Омар.

— Три момчета и едно момиче - каза свещеникът, сякаш се пазареше на някаква сергия на улицата.

Омар се обърна и заговори грубо на турски към мрака.

— Какво казва? - попитах Зубайда шепнешком.

— Попита чий ред е този път - отвърна тя.

Накрая от сенките излязоха четири деца - три момчета и едно момиче. Свещеникът понечи да ги поведе.

— Не! - каза Омар. - Първо ще се нахраним. После ще получите онова, което желаете. Така стават нещата.

Храната беше предадена и за моя изненада Омар даде първите хапки на четирите деца. които бяха пристъпили напред. След като ядоха, те тръгнаха с тримата свещеници. Едва тогава Омар и останалите, сред които и Пиетро, се нахвърлиха върху останалата храна.

Изпитах дълбока мъка, докато гледах това. Отново виждах търговия с човешки тела, с храна за гладуващите в замяна на услуги за нуждаещите се от тях.

Двете със Зубайда побързахме да се ометем и след известно забързано лутане се върнахме при входа в градината с розите. Щом излязохме горе, се разделихме и тръгнахме към стаите си, радостни, че се връщаме в познатия ни свят, света на слънцето, въздуха и светлината, свят, който въпреки всички лоши неща в него си оставаше по-безопасен и поносим от онзи, в който бях надзърнала току-що.