Unknown - Матю Райли Турнирът

Имах чувството, че навлизам в някакъв приказен екзотичен свят. Англия с нейното сиво небе, кални улици, враждуващи херцози и спорове около наследяването на престола изглеждаше абсолютно дива и назадничава страна в сравнение с това.

След като видях Константинопол, вече разбирах защо моят учител така бе настоявал да ме доведе тук.

1

Аворецът на султана

Подминахме „Света София" и стигнахме до двореца на султана.

Кацнал на високия полуостров, гледащ към Мраморно море на юг и Босфора на изток, дворецът заемаше най-стратегическата и доминираща позиция в града и имаше свои собствени защитни стени, от които се издигаше поразителна кула.

- Кулата се нарича Адалет Кулеси, което означава Кула на справедливостта - обясни господин Аскам. - Мюсюлманите се гордеят, че са справедливи и честни хора.

- Такива ли са?

Господин Аскам наклони глава.

- Някои казват, че са прекалено отдадени на стремежа си към справедливост. На крадците им режат ръцете. Прелюбодейците се пребиват с камъни. Според теб това справедливо ли е?

Замислих се.

- Престъпленията трябва да се наказват, за да се поддържа ред.

- Така е. Но не трябва ли наказанието да е съпоставимо с престъплението? - отвърна учителят ми. - Ако екзекутираме всеки прелюбодеец в Англия, населението би намаляло наполовина.

- В Англия бесим крадците - казах аз. - А тук те само губят ръката си. Суровите и бързи наказания осигуряват спокойни улици.

- Определено - съгласи се господин Аскам, докато минавахме покрай млад мъж с чуканче вместо дясна ръка. - Въпросът, който трябва да си зададе всяко общество, е какъв натиск са готови да приемат хората в замяна на сигурността на самите тях и на имуществото им?

Намръщих се.

- Не мисля, че мога да отговоря на това.

Господин Аскам се усмихна.

- Радвам се да го чуя. Защото отговорът на този въпрос се свежда до балансирани действия от страна на всеки крал и кралица. Тираничните владетели губят престола и главата си. Слабите биват манипулирани от коварни лордове и двулични съветници. Успешните владетели намират баланс, който отговаря на епохата им.

Кимнах към двореца пред нас.

- А според вас султан Сюлейман успешен владетел ли е?

- Мюсюлманите следват заръките на великия си пророк Мохамед, който е насадил у тях уважение към закона. Това е характерна черта на всяко велико общество в историята - осъзнаването, че за всички хора, били те богати или бедни, е по-добре да се подчиняват на приетите закони, отколкото на меча. Защото само когато има закони едно общество може наистина да процъфтява; защитата на закона дава сигурност на населението, а след като хората имат сигурност, те с радост допринасят за обществото си. Селяните обработват земята, воините се обучават за войни, художниците рисуват, драматурзите пишат пиесите си. Хората трупат опит в търговия и други професии и така обществото се развива с още по-голяма скорост. И всичко това защото хората са приели основните закони.

- А какво става с общества, които не приемат такива закони?

- Тъпчат на едно място - тъжно рече господин Ас-кам. - Виж Африка. Там местните племена продължават да се сражават помежду си с копия и тояги, нападат съседите си за храна и жени. Всеки път, когато някое ново племе спечели битката, обществото трябва да започва отначало, така че там няма прогрес.

- Моите уважения, но не казахте ли неотдавна, че в крайна сметка силният побеждава? - доста нахално попитах аз.

Учителят ми ме погледна и се усмихна.

- Радвам се, че си внимавала. И наистина си права: намери парадокс в аргументите ми. Единственият отговор, който мога да ти дам, е следният - едно опиращо се на закони общество е най-доброто, което можем да изградим, но за жалост не всяко общество избира да тръгне по този път.

Стигнахме до двореца на султана и той наистина се оказа едно от чудесата на света.

Минахме през огромна и добре охранявана външна порта и спряхме в просторен зелен двор, в който множество дървета хвърляха прохладни сенки. През двора минаваше широка виеща се алея, която ни отведе до втора порта в по-малка, но въпреки това внушителна стена.

Тази вътрешна порта се нарича Портата на приветствията и от двете й страни се издигаха две триъгълни кули, които ми приличаха повече на европейски, отколкото на османски. Стражите ни обясниха, че портата била проектирана и построена наскоро от унгарски архитекти, доведени от султана в Константинопол. За мен тя наистина изглеждаше доста унгарска - претрупана и крещяща.