Unknown - Матю Райли Турнирът

Забелязах, че водачът на всяка делегация носи ален плик като онзи. който носеше господин Аскам от името на баща ми. Освен това всяка делегация носеше и подарък на султана - голям сандък, пълен със съкровища. Всички бяха добавили нещо характерно за културата си - кожи, картини, а в един случай и блестящ меч с инкрустирани рубини по ефеса. Всяка делегация го беше направила. С изключение на нашата.

Нашата делегация, с ужас открих аз, не носеше

никакъв подарък.

Нямаше сандъци, нито допълнителни дреболии -само аления плик. Не бях сигурна дали това е свидетелство за скъперничеството на баща ми, пълно невежество по отношение на протокола от негова страна или просто прословутата му нетърпимост към празни и ненужни жестове.

Наредихме се на опашката зад група, носеща герба на Фердинанд, ерцхерцога на Австрия. Господин Джайлс отиде при тях и заговори с австрийския играч, млад мъж с квадратна челюст, казваше се Максимилиан и беше от Виена, а аз останах приятно изненадана да видя в делегацията им момиче на около седемнайсет, облечено в красива бяла рокля с вишненочервен пояс. ;

Хванах Елси за ръка и отидохме при нея.

- Здравейте - казах на най-добрия ми немски. - Аз съм Бес, а това е приятелката ми Елси. От Англия сме. Как се казвате и вълнувате ли се, че ще присъствате на турнира по шах?

Момичето свенливо сведе глава.

_ Аз съм Хелена, но няма да гледам никакъв шах. Трябва незабавно да отида в онази част на двореца, наречена харем, където живеят жената, децата и наложниците на султана. Аз съм подарък на ерцхерцог Фердинанд за султана.

Зяпнах я като тресната. Това седемнайсетгодишно момиче беше подарък - нещо с цената на някакъв си меч или кожа.

Елси обаче изобщо не се смути.

- Ще станете конкубина на султана? Колко вълнуващо!

Възмутена се върнах при господин Аскам.

- Знаете ли. че онова момиче там е подарък от ерцхерцог Фердинанд за султана?

Учителят ми въздъхна.

- Колкото и отвратителна да ни се струва тази практика да се подаряват роби, за съжаление това продължава да се случва по тези части на света. Трябва обаче да кажа. че съм доста изненадан, че ерцхерцогът на Австрия изобщо е изпратил играч на турнира, при това с подобен подарък. Девствената наложница се смята за най-скъп и почтителен дар, който може да се направи. Изненадан съм, тъй като султанът и ерцхерцогът са стари и заклети врагове. През последните двайсет години Сюлейман завладя голяма част от Унгария, принуди Фердинанд да му плаща голям годишен налог и на два пъти обсади любимата на ерцхерцога Виена. Но пък може би това е знак за по-мирни отношения в бъдеще.

Малко след това господин Аскам забеляза, че на опашката се нарежда група кардинали и свещеници, сръчка господин Джайлс и насочи вниманието му към висок сивокос свещеник с черно расо, бирета* без пискюл и голямо дървено разпятие на гърдите.

- Джайлс, виж. Този там е Игнаций Лойола.

* Четвъртита шапчица - Б. пр.

6 Турнирът

81

Господин Джайлс кимна и каза:

- Чудех се дали ще дойде.

- Кой е той? - поинтересувах се аз.

-Един от най-прочутите учители на света-отвърна господин Аскам. - Игнаций Лойола е йезуитски свещеник от Испания и горещ привърженик на знанията.

- Както и страстен любител на шаха - добави господин Джайлс. - Младият монах с него е брат Раул от Севиля, най-добрият шахматист на Испания. И двамата са поклонници на Repeticion.

- Прав си. Но брат Раул Испания ли ще представлява на турнира, или Папската държава? - попита господин Аскам.

- Много добър въпрос, Роджър. И причина за много слухове и скандал, както отбелязва Максимилиан от Виена. По съвет на Игнаций Църквата реагира по-бързо от испанците и обяви Раул за неин играч в качеството му на йезуитски монах. Изключителна наглост, да призоваваш името на Бог срещу това на самия император на Свещената римска империя. Това означава, че крал Карл ще бъде представен от способен, но не толкова добър играч на име Пабло Монтоя.

- Тези йезуити се обличат много семпло за аудиенция при владетел - отбелязах аз. Дългите до глезените им черни раса бяха от проста груба тъкан. Приличаха ми малко на просяци.

- Йезуитите нямат собственост - обясни господин Аскам. - Не притежават дори дрехите на гърба си. Те са всеотдайни слуги на Църквата, пехотинци на Христа. Но водят своята свещена война чрез образование и разпространение на вярата, изпращат мисионери до най-далечните кътчета на света. Йезуитите са интересна група, тъй като ценят науката и знанията, докато самата Църква, на която служат, заклеймява подобни неща. Въпреки това йезуитите