Unknown - Матю Райли Летящ старт

Катапултиране. Взрив.

Колата на Кортес премина в небитието. Самият той и навигаторът му се спасиха с магнитните си парашути.

Но отпаднаха от състезанието.

Джейсън беше на последното място. Пред него Хорейшо Уонг се накланяше и взимаше завоите.

Джейсън разполагаше с три обиколки, за да го надмине.

Обиколка 37 — никаква възможност. Уонг решително му препречваше пътя, като от време на време използваше доста съмнителни отбранителни техники.

Обиколка 38 — Джейсън направи цялата обиколка на метър от задния спойлер на Уонг, но въпреки всичките си усилия все още не успяваше да го задмине.

Започна да се паникьосва. Времето изтичаше.

Профуча отново през Хобарт и започна Обиколка 39. Знаеше много добре, че тя може да се окаже последна за него.

Докато се носеше по открития прав участък, взрян в помръдващите стопове на Уонг, реши да нападне.

— Бъг, или ще надминем това копеле в тази обиколка, или отпадаме. Елиминират ни от състезанието и сбогом Ню Йорк, сбогом на всичко! Предлагам да го надминем през ледените Сцила и Харибда. Да кажеш нещо?

Бъг каза нещо.

— Приемам отговора ти за «да» — отсече Джейсън.

Пилотите в челото на класирането влетяха на скорост в участъка с айсбергите. Всички поеха по обичайния път, Уонг също.

Но щом Уонг зави надясно, по стандартния маршрут, Джейсън рязко зави наляво, между два по-малки айсберга, и пред очите му се откри гледката на две блъскащи се ледени планини.

Бяха наистина огромни.

Бурното море и подземният механизъм караха двете ледени грамади да се разделят, а после да се сблъскват с трясък, като цимбал с божествени размери. Огромните туловища на двата айсберга бяха дълги по стотина метра, което означаваше, че пилотът трябва яко да подгони болида, за да успее да се промъкне между тях.

И Джейсън го подгони.

«Аргонавт» нахлу с рев в сенчестия каньон между двата айсберга точно когато те достигнаха точката на най-голямото си раздалечаване…

… и след нея започнаха да се сближават.

«Аргонавт» цепеше напред…

… каньонът се стесняваше, извисяващите се бели стени се приближаваха…

… Бъг изпищя.

Джейсън наклони «Аргонавт» настрани, когато приближаващите се стени станаха непоносимо близки и — бууум! — двата айсберга се сблъскаха с оглушителен трясък точно в мига, когато обърнатият на 90 градуса «Аргонавт» се измъкна с рев между тях. Зад него във водата се посипаха огромни като къщи късове лед.

— Ура! — извика Джейсън.

Кръвта блъскаше във вените му. Той върна «Аргонавт» на стандартния маршрут… на три автомобилни дължини пред Уонг!

На 6-о място.

Уонг се ококори. Направо не можеше да повярва — Джейсън се бе оказал пред него!

— Окей, Хорейшо… — изръмжа Джеймс и очите му се присвиха, — време е да те извадим от играта.

И го направи.

Независимо какво се опитваше да направи Уонг, Джейсън отблъскваше всички негови нападения и когато Обиколка 39 свърши, Уонг се озова на седмото и последно място — и извън играта.

Състезание 50

Обиколка: 40 от 51

Състезатели на пистата: 6

В Обиколка 40 класирането сега беше:

1-ви: Барнаби

2-ри: Зейвиър

3-ти: Кришна

4-та: Ериъл

5-и: Айзая Уошингтън

6-и: Джейсън

Както човек можеше да очаква при такова важно състезание, макар Джейсън да беше последен, все още виждаше водача в класирането.

В края на Обиколка 41 всички влязоха в боксовете.

Джейсън зави в питлейна. Във всички боксове кипеше работа. В състезание като днешното престоят в боксовете беше по-дълъг, обикновено между 30 до 50 секунди.

Когато влезе, видя Барнаби да дава газ по питлейна, за да излезе на пистата. Отблизо го последваха Кришна и Ериъл, но за всеобща изненада не и Зейвиър Зонора. По някаква причина Черния принц все още беше в своя бокс.

Джейсън влезе в своя.

Сали незабавно се залови за работа и направо надмина себе си.

Свърши толкова добра работа, че Джейсън излезе от бокса преди Айзая Уошингтън и така се озова на 5-о място.

Полетя по питлейна…

… само за да набие спирачки миг по-късно.

Кола препречваше тунела, който извеждаше на пистата.

«Острие на скоростта» на Зейвиър Зонора.

Беше спряла напряко на тунела и го беше запушила напълно — сякаш се беше развалила на излизане от бокса.

Зейвиър безразлично вдигна рамене.

— Съжалявам, вината не е моя.

Секундите отлитаха.

Джейсън кипеше от яд.

— Този кучи син ни блокира!

Направо не можеше да го повярва. С всяка секунда, която Зейвиър го задържаше тук, Барнаби се доближаваше до победата.